„Явно е, че искат да се строи“. Има ли заплаха за защитен парк в Стара планина

Граждани на Сливен вече втори месец протестират. Те се опасяват, че общинските власти планират застрояване на части от Природен парк „Сините камъни“.

Той е защитена територия заради флората и фауната си, но община Сливен се опитва да извади големи парцели от парка от опеката на Закона за защитените територии (ЗЗТ) и да ги урбанизира. Става дума за 12 дка край действащ хотел и други близо 800 дка в Стара планина.

„Това, което се случва, е нередно, случва се по непрозрачен начин“, казва пред Свободна Европа арх. Слава Савова, една от протестиращите. Онлайн петиция срещу действията на властите вече събра над 1700 подписа.


Граждани протестират в Сливен срещу решения на местните власти във връзка с природния парк.

Местните власти казват, че опасенията са безпочвени и че общината иска да развива устойчив туризъм с вече изградената инфраструктура в „Сините камъни“. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) казва, че за част от плановете на общината не знае, но проверява документи и сигнали.

Според еколога от „Зелено движение“ Тома Белев зад започнатите административни действия стоят намерения за нови строежи в планинската зона.

Свободна Европа събра фактите, известни до момента.


Граждани протестират в Сливен срещу решения на местните власти във връзка с природния парк.

„Сините камъни“

Природен парк „Сините камъни“ в Стара планина е публична държавна собственост и е защитена зона по ЗЗТ. Обявен е за природен парк през 1980 г. Територията му е 11380,3 хектара и е част от екологичната система в Европейския съюз “Натура 2000”.


Името „Сините камъни“ идва от от характерните за региона скални образувания, които при определена светлина синеят.

През 2010 г. община Сливен незаконно опитва да получи безвъзмездно собствеността над целия парк от държавата, но решението на Общинския съвет е върнато от областния управител тогава, защото противоречи на ЗЗТ.

Няма план за управление, който да урегулира как и какви дейности може да се развиват в парка, въпреки че по закон трябва да има. Мирослав Калугеров, експерт от МОСВ, казва, че са предвидени средства за това през 2025 г.

Алпийският дом и неговият „двор“

Територията от 12 дка, която е на път да бъде извадена от природния парк, е в подножието на планината. Там е и бившият Алпийски дом – резиденция на комунистическия лидер Тодор Живков.

  • Кой иска земята

Сега там е Хотел „Шато Алпиа“. Сградата е собственост на “Болкън резидънс” ЕООД, свързвано с Димитър Батаков – местен бизнесмен и бивш общински съветник от ГЕРБ. Свободна Европа не успя да се свърже с фирмата.

Стефан Радев, който е кмет на Сливен от 2005 г., също е от ГЕРБ.


Хотел Шато Алпиа

“Болкън резидънс” миналата година поисква да придобие въпросните 12 дка. За целта те трябва да бъдат изключени от защитената територия на парка. Одобрение за това вече има от МОСВ, екоинспекцията (РИОСВ) в Стара Загора, агенцията по горите и управата на парка.

  • Какви са аргументите

Според предложението на областния управител Чавдар Божурски и Община Сливен към МОСВ теренът около хотела не отговаря на изискванията за защитена територия. Той е определен като “дворно място, трайно отделено от околните насаждения, в което няма гора и горски формации, няма естествени и други растителни съобщества” и през него “не минават каквито и да е водни течения”.


Малък поток преминава през оградата около Хотел Шато Алпиа

На снимки, изпратени от арх. Савова, се вижда, че оттам минава малък поток. Земята е отделена с ограда, а по думите на Савова достъпът е ограничен. Според МОСВ теренът „фактически се ползва като частен“ от „Болкън резидънс“.

“Независимо, че в горскостопанския план са го писали дворно място, няма как 12 дка да е дворно място на сграда от един декар примерно”, казва Тома Белев.

Изводът, че на терена “липсват природни местообитания и видове предмет на опазване”, е на базата на проверка от 5 септември на РИОСВ-Стара Загора, преподавател от Лесотехническия университет (ЛТУ), представители на парк „Сините камъни“ и „Болкън резидънс“.


Затворена порта и ограда около земята край хотела.

Според Белев един ден не е достатъчен, за да се установят всички защитени видове на мястото, особено през есента, когато част от птиците са напуснали гнездата си, а земноводните влечуги са в хибернация.

От МОСВ пишат, че вече са постъпили множество отрицателни становища по предложението. Крайното решение ще вземе междуведомствена комисия, назначена от РИОСВ-Стара Загора. Арх. Савова е поискала гражданско участие, но няма отговор.

Урбанизиране в парка

В „Сините камъни“ има две много по-големи местности, които граждани смятат, че са пред опасност от застрояване – “Даулите” и “Карандила”.

  • Какво има там

Общата им площ според справка в Географската информационна система е около 220 хектара по груби изчисления. Кметът на Сливен Стефан Радев предлага, а през ноември 2024 г. Общинският съвет приема да се създадат т.нар. селищни образувания, с които да се урбанизират 9,5 ха от „Даулите“ и 72,5 ха от „Карандила“. Според общината това са около 0,7% от площта на парка.

На тези терени има туристическа инфраструктура – почивни станции и спортни съоръжения от времето на социализма. Много от тях още функционират.

  • Какво казват местните власти

Общината казва, че не възнамерява да строи нови сгради, а вече построените „да могат да се развиват чрез създаване на съвременна туристическа инфраструктура“.

„За целта законово се изисква тези местности да имат Подробен устройствен план (ПУП). Той не представлява непременно нови сгради, а и всичко, което обслужва вече съществуващите, включително налагащи се ремонти на пътища и подпорни стени“, отговарят от общината до Свободна Европа.

„Бъдещото възлагане на ПУП за двете местности няма да доведе до създаване на нови устройствени зони в природния парк“, казва областният управител на въпроси на Свободна Европа и добавя, че „определянето за селищни образувания от общинския съвет не променя статута на територията“.

  • Тогава къде е проблемът

Според закона статутът селищно образувание си противоречи със статута на защитена територия.

Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) посочва в становище, което Свободна Европа има, че според ЗЗТ селищните образувания в защитена територия не са част от нея.

По думите на Белев обаче изключването на територията от парка трябва да се случи преди обявяването ѝ за селищно образувание. Общината прави обратното.

„Едва когато минеш и тази процедура и докажеш, че територията е загубила предназначението си и няма нищо за опазване там (…), тогава вече може да вземеш решението за селищни образувания“, смята Белев. “Явно е, че искат да се строи нещо ново, тоест ако е просто за да ремонтират старото, не им трябва изключване [от парка]”.

На въпрос дали ще бъде намалена територията на парка от общината отговориха, че това зависи от държавата, но „при законова възможност“ общината иска те да останат в него.

Държавата – в лицето на МОСВ, казва, че не знае какви са плановете на общината. Не е получено предложение за намаляване на площта на парка, нито уведомление за „план, програма, проект или инвестиционно предложение, свързано с реализацията“ на селищните образувания.

След сигнали и публикации по темата министерството е разпоредило проверка и е изискало информация от Община Сливен, но още няма отговор.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036

Arhiv