Я, виж! Тя – надеждата, просто е поникнала!

Студ! Дъжд! Работа от дома, мерки! Корона вирусът си щъка и почти произволно избира кого да изпрати вкъщи, кого да убие, а кого само да маркира и използва като „транспорт“ към другите.

Листата в градината се трупат и ми напомнят, че следва метене. Но ето – виждам, че невенът продължава да си цъфти, а до него вече са поникнали кокичетата. Надеждата сама си е поникнала, за да ни покаже, че дискомфротът, проблемите, зимата не в сезонния й смисъл, са само мигове между красивото, между различни видове топлина.

Колко му е тогава да ги изживееш?! Ето – невенът цъфти и може би ще дочака разцъфването на кокичетата:)