1 ноември – Ден на будителите на нацията – 130 години от рождението и 60 години от смъртта на Атанас Н. Кожухаров

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 84, 1991 г.
1 ноември – Ден на будителите на нацията
С ЧИСТИ ВЪЗРОЖДЕНСКИ ПОРИВИ
/130 години от рождението и 60 години от смъртта на Атанас Н. Кожухаров/
В идейното наследство на Българското възраждане съществува и програма за изучаване на българския фолклор и история, която е част от оправдания стремеж на интелигенцията да навакса вековната изостаналост. Непосредствено след Освобождението всред все още димящите руини на Стара Загора по инициатива на изтъкнатия просветител и учен Атанас Илиев се създава и първата сбирка от старини. Едва на 28.V.1907 година стана възможно учредяването на археологическото дружество „Августа Траяна“. За пръв председател на дружеството е избран Ат. Илиев, но след като напуска града е заместен от Атанас Кожухаров. Истинската любов към историята, чистите възрожденски пориви за служене на народа и откривателската страст задържат този безкористен труженик цели 23 години, до самата му смърт /1931/, на безплатната длъжност уредник на музея. Атанас Кожухаров е роден през 1861 г. в Стара Загора. Големите проблеми на националната просвета и култура, с които влиза в допир през ученическите си години в родния град и в Сливен, определят окончателно пътя му на народен учител и просветител. Този път го отвежда в Загребската учителска школа, която заема видно място в общославянското културно възраждане. В тази среда младият Кожухаров изгражда своите интереси към педагогиката, историята на изкуството и литературата. След завършване на университета Кожухаров споделя тежкия път на народен интелигент, а педагогическата му кариера минава през много български градове. Учителства най-напред в родния си град, а след това в Казанлък, където е преподавател по педагогика, а от 1896-1898 г. директор на образцовото педагогическо училище. С неговата преводаческа дейност, режисьорски заложби и възможности на любител-актьор, са свързани и представленията на „Отело“, „Емилия Галоти“, „Клавиго“, „Лукреция Борджия“, и др., които оставят незаличима следа в летописите на ученолюбивата дружина „Искра“. През 1899 г. Ат. Кожухаров е директор на Шуменското педагогическо училище. Доброто му име на педагог и заслугите му в изграждането на народното образование у нас му отреждат заслужено място на директор на Старозагорската девическа гимназия от 1901 г. Една година по-късно случайността го среща с неизвестното антично копие на Скопасовата статуя на Аполон /сега в Националния археологически музей/. Още тогава проличават неговите интереси към миналото на родния край, към научноизследователската и събирателската дейност. като училищен инспектор в Стара Загора и Бургас у него окончателно узрява идеята да се изгради здрава връзка на обучението по история с музеите. Настъпва най-плодотворният период от неговия живот – от 1908 г. след дълго служене на народната просвета, той подава оставка и влага цялата си енергия за изграждане на музейната сбирка в Стара Загора. Единственият източник на препитание е нищожната му пенсия. През тези години на оскъдица Кожухаров работи неуморно. В началните години вниманието му изцяло е погълнато от грижата за създаване на материална база. След много митарства, едва в края на 1912 г., общината взема решение да се построи специално здание за общинска библиотека и музейна сбирка. Междувременно Кожухаров усилено специализира в областта на музейното дело, археологията, нумизматиката и възраждането. Историческият метод на събирателство му помага да положи основите на съответните музейни раздели. В отчета за 1915 – 1921 г. Кожухаров съобщава за обособени колекции към разделите: праистория, античност, средновековие, етнография, възраждане, нумизматика, художествен отдел и библиотека.  Истински научен подвиг представляват археологическите експедиции и проведените през 20-те години систематични разкопки и сондажи. С авторитета на истински учен и ръководител той провежда разкопки на крепостната стена на Августа Траяна, „Кръглата кула“, Каймашката могила, Шопова могила, праисторическото селище в м. „Манастира“ край с. Борилово, средновековния манастир в м. „Боров дол“, сондажите при Берекетската и Азмашки могили и др. С гражданска доблест и страст воюва срещу домогванията на иманяри и „ценители на изкуството“. Инициативите му за опазване на недвижимите паметници на културата му отреждат почетно място в комисията за старините. Той е редовен делегат и желан гост на археологическите сбирки и конференции. Така, благодарение на всеотдайната и многостранна работа на един единствен човек, който изпълнява длъжността председател, уредник, чистач, касиер и пр., музеят с успех събира и опазва паметниците на миналото и се утвърждава като авторитетен местен научен и културно-просветен институт. Не само този последен период от живота му, но и целия живот и дело на Атанас Кожухаров са истински пример на родолюбие и служене в името на просветителството и нравственото възвестяване на народа, които с право му спечелват мястото на един от будителите на нацията.
Нейчо КЪНЕВ
Исторически музей – Стара Загора