1 февруари 1945 г. Кои са рисунките и снимките, запечатали терора

От терора на 40-те години днес почти няма визуална следа. Снимките и филмовите кадри са малко, а най-известните са от съдебните зали. Ако човек разчита на тях, ще добие погрешната представа, че един нормален съд просто е произнесъл по-тежки и по-многобройни присъди в сравнение с обичайната си практика.

На 1 февруари се навършват 77 години от деня, в който първата подобна присъда е произнесена. Това е извършено от извънредно съдилище, наречено Народен съд. Формално то е призвано да въздаде справедливост за престъпленията, извършени от пронацисткото управление на страната. Но реалността се оказва друга.

Народният съд осъжда на смърт или на затвор политици и интелектуалци без оглед на реалното им участие в някаква престъпна дейност. Сред осъдените са включително антифашисти, защитници на евреите, противници на съюза на България с Германия и потърпевши от царския режим. Народният съд се превръща в основен инструмент за налагане на новата власт чрез изтребление на нейните опоненти.

1 февруари е определен за ден за памет на жертвите на комунистическия режим, но тази дата е само символ. В действителност терорът започва по-рано от 1 февруари 1945 г., продължава с различен интензитет още 45 години и не се ограничава до разправа, узаконена в съдебната зала.

Малко след преврата на 9 септември 1944 г. художникът Борис Денев е арестуван и изпратен без съд в Централния софийски затвор за пет месеца. След това е изпратен в лагер в Дупница. Там той рисува това, което вижда, и успява в две трудни начинания – да излезе жив и да запази рисунките. Те са сред малкото изображения на преживяното в онези години, рисувани именно по време на събитията, а не по спомена за тях.

След падането на комунистическия режим през 1989 г. изследователите още дълго чакат отварянето на архивите, за да започнат тепърва проучвания на отделни събития в 45-годишния период. Архивът на БКП например става достъпен за всички едва след 1997 г. Архивът на МВР частично се отваря през 1997 г., но още десетилетие отива за гарантиране на пълен достъп до него.

Първият документален филм за комунистическите лагери е на Атанас Киряков – „Оцелелите. Лагерни разкази“ (1990). В него за първи път говорят хората, останали живи след интернирането си.

След падането на Берлинската стена излизат стотици статии и десетки книги за комунистическия период. Те се опитват да отговорят на голямото търсене на информация за историята.

Чак през 2014 г. излиза от печат най-подробното описание на събитията от 9 септември 1944 г. – това на Александър Везенков в едноименната му книга.