В началото османската империя била доста либерална. Като изключим кръвния данък, османлиите не са правили значителни опити да помохамеданчват немюсюлманските поданици. Те приемали и евреите след изгонването им от Испания. Освен това, не подлагали на дискриминация поданиците, а империята често била управлявана от гърци и албанци. Когато, обаче, турците чувствали заплаха, те постъпвали с дива жестокост.
[ad id=“225664″]
Селим Страшни, например, бил много разтревожен от шиитите, които не признавали неговия авторитет като защитник на исляма и можели да бъдат „двойни агенти“ на Персия. В резултат, той избил почти целия изток на империята (загинали са най-малко 40 000 шиити, а селата им били сравнени със земята). Когато гърците започнали да се борят за независимост, османците прибягнали до помощта на албански наемници, които извършили страшни погроми.
Колкото повече влиянието на империята намалявало, толкова повече тя губела някогашната си търпимост към малцинствата. През 19 век масовите кланета станали много разпространено явление, например Баташкото клане. Те достигнали апогея си през 1915г., когато, две години преди разпада на империята, са избити 75% от цялото арменско население – 1,5 милиона души.
