За първи път в Градската художествена галерия в Стара Загора ще бъдат експонирани на едно място 120 картини на старозагорския художник маринист Марио Жеков.
[ad id=“225664″]
Платната са подбрани от изкуствоведа проф. д-р Марин Добрев – директор на старозагорската художествена галерия, познавач и основен инициатор за популяризирането на неговото творчество. Една трета от картините не са показвани досега, уточни той.
Експозицията ще бъде открита на 14 юни /четвъртък/ 2018 г. от 18.00 ч.
[ad id=“263680″]
Ретроспективната изложба е посветена на 120 годишнината от рождението на един от най-значимите майстори на морския пейзаж в българското изкуство. Тя включва 120 произведения /живопис, рисунки и плакати/, обхващащи всички периоди на изкуството му между 1921 и 1955г., както и любимите му сюжети от Цариград, Париж и френската Ривиера, от българското Черноморие, от Пловдив, Велико Търново, Трявна и Рилския манастир, от Кавала, Самотраки и Тасос, от Охрид, Прага и т.н., съобщи проф. Добрев.
Творбите са подбрани от фондовете на Художествена галерия Стара Загора, Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, ГХГ Пловдив, ХГ „П.Задгорски”- Бургас, ХГ ”Д.Добрович”- Сливен, ХГ „Борис Георгиев”- Варна, ХГ Казанлък, ХГ Добрич и частни колекции.
Те ще бъдат експонирани в Стара Загора до 14 юли, след което изложбата заминава за столицата.
[ad id=“236999″]
Марио Жеков е български художник, живописец, маринист. Създава стотици картини, които го нареждат сред най-значимите майстори на морския пейзаж в българската живопис.
Роден е на 16 октомври 1898, в Стара Загора. През 1917 постъпва в Държавното художествено индустриално училище в София, сегашната Художествена академия. През следващата година е мобилизиран и изпратен на фронта. Няколко месеца след това попада в плен край Дойран. Случайността го изпраща да учи живопис във Франция. През 1919 год. Марио Жеков постъпва в Парижкото рисувално училище. През 1921 год. заминава със свой приятел за Турция, където слага началото на първия си цариградски цикъл и рисува Босфора.
Членува в Дружеството на южнобългарските художници. От 1920 участва в дружествени изложби, реди самостоятелни експозиции в София и провинцията, но дълги години името му е по-известно извън България. На практика Марио Жеков прекарва почти целия си живот в пътуване из морските брегове – Ривиерата, Босфора, Черно море, Далматинското крайбрежие. Той е отдаден на морето и всичко, което прави, е за да стигне отново до него и да го рисува. Отвреме-навреме приема работа като художник -декоратор в Пловдивския театър, но единствената му цел е да дочака ваканцията и да тръгне отново към брега. Прави изложби в Париж, Прага, Букурещ, и навсякъде е приет с възторг. Получава награда на международната изложба-конкурс в Лайпциг през 1936 г.
[ad id=“225664″]
През 1937 год. Марио Жеков заминава за Далмация. Адриатика го покорява и той остава там близо година и половина. В Дубровник рисува най-значимите си произведения. Творбите, създадени в и край Дубровник, му донасят изключителна популярност. Картините му се излагат в редица центрове на Хърватска. Дори и днес в Марио Жеков е един от най-популярните художници в Дубровник. През 1941 год. заминава за Гърция, за Беломорието и Егейско море, посещава Охрид.
През 1943 год. Марио Жеков се завръща в София. С помощта на художника Пенчо Балкански организира най-представителната си изложба. Част от нея показва в Букурещ, а през 1946 год. – в Стара Загора. През тези и следващите смутни години намира усамотение отново там – над разбиващите се в скалите вълни на морето. Липсата на откупки /единствено чуждестранните дипломати се сдобиват с негови творби/ го кара през 1951 година да приеме разработването на рекламни плакати и брошури за българското Черноморие и някои от забележителностите на страната.
Умира на 3 август 1955 година в София.
