Чия е амбицията за власт?

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 61, 1990 г.
По повод на публикуваното
В бр. 44/ 1 юли т.г. на в. „Септември” бе публикувана статията на Йоско Ганчев „Жадна за власт амбиция”, в която бяха отправени серия клевети и необосновани обвинения към мен. Но аз вземам отново думата не толкова да се защитя (за обидите и клеветите ще си потърся правото по съдебен ред), а защото смятам, че колективът на фирма „ДЗУ”, допринесъл много за Стара Загора и страната, трябва да знае цялата истина за очертаващото се бъдеще. Това „светло” бъдеще на електрониката бе подготвено от висшата и местната номенклатура и съвсем естествено е да се отстоява от тези хора със зъби и нокти. Започналата наскоро символична стачка във фирмата показа, че специалистите няма да отстъпят от исканията си за икономическа гласност сега, за демократични промени в устройствения правилник и управителния съвет.
ЧИЯ Е АМБИЦИЯТА ЗА ВЛАСТ?
Но да се върнем към въпросната статия, която е подчинена изцяло на болшевишкия принцип „когато те критикуват, не се защитавай, а нападай още по-яростно…” Срещу „рушащия авторитета” на ДЗУ инж. Ж. Желев се сипят хули и клевети, а обвиненията срещу ген. Директор г-н Атанасов мълчаливо се отминават. Защо не му се помогне с факти и документи, дори и да липсват. Ето така например:
● Предложеният от инж. Желев проект „метален носител”, одобрен с министерска заповед № 9-773/21.V.1984 г., е грешен! Закупени са нахалост машини за 6 млн. лв. долара. Те не работят, няма технология, внедряване, експорт!
● Похарчените по същия проект 20 млн. долара от Огнян Дойнов, Б. Димитров, Ат. Атанасов, Кр. Янев за обектите 999, ДМ, Ф-БАС, не са прахосани! Технически съвети за сделката не липсват, линиите произвеждат, има технология, няма загуби по 100 хил.долара на месец, няма залежали машини за милиони долари!
Нататък е лесно: съд за престъпника и клеветника Желев, извинения за всички изброени господа…
Де да беше така лесно… Нямаше да изчезнат докладните на Желев от м. Х. 1988 и м. Х. 1989 г…. Нямаше цялата компания панически да търси спасителния бряг. Г-н Атанасов обикаля със съпругата си Западна Европа; Огнян Дойнов остава в пределите на „гнилия капитализъм” (по всяка вероятност при „добрия приятел” на България г- Робърт Максуел); Б. Димитров от затвора заминава директно за Калифорния; Кр. Янев спешно заседава с акционерите на вилата в с. Яздач. Всеки по своему разбира настъпващата демокрация… Както и въпроса за тайната, фирмена или държавна. Защо да не премълчи например бившият служител на ДС, че е разбиван кабинетът на Желев, след като пази фирмената тайна с „фирмена” заплата…
Искам да се спра и на някои въпроси и обвинения, не само в статията „Жадна за власт амбиция”, които засягат целия колектив на фирма „ДЗУ”.
Първо, убеден съм, че критиката, критичните публикации за качеството и неизпълнението на международните договори, истината за икономическото състояние на фирмата не вредят, а издигат нейния авторитет в очите на специалистите. Вреди евтината пропаганда за „триумфа”, успехите, особено ако действителността е съвсем друга. А тя наистина не е „розова” и не бива да бъде прикривана повече от ръководството, защото това на практика означава повече съкратени работници и специалисти. Затова считам исканията на стачниците, макар и малко позакъснели, за основателни. Пазарната икономика, която е неизбежна, ще измете рано или късно кротуващите на работното място за 200-300 лв. Засега те разчитат на допълнителен доход от село или бизнес в извънработно време… Като чуят в края на годината колко специалисти от ГДР, Чехословакия, Полша, България (в това число и послушници без конкурс от „ДЗУ”) са в школите на Западна Европа, много от дремещите в сянката на пазара „СИВ” ще се позамислят за бъдещето.
Второ, нямам амбиции за началнически, изборни и други постове, от които досега наистина се получаваха незаслужени материални облаги. В изборите за Велико народно събрание участвувах, за да популяризирам исканията си и да намаля шансовете за саморазправа с мен. Всички знаят, че с достойната кандидатка на СДС ст. н. с. Вълкана Тодорова имах писмено споразумение и агитирах за нея.
Че не съм обладан от „жадна за власт амбиция”, говорят и редица факти в миналото: четири пъти отказвах да стана заместник на г-н Атанасов – януари 1984 г., октомври 1988 г., декември 1989 г., януари 1990 г. (имам документи и свидетели); отказах петстаен апартамент под жилището на ген. Директор, строеж на вила, заплата от две други длъжности, които изпълнявах във фирмата. В структурата за управление на „ДЗУ”, която разработих, съгласно западните норми, себе си сложих на трето ниво – ръководител на направление. Приета от ръководството и прехвалена лично от генералния директор първоначално, в края на миналата година тя бе коренно променена. Още тогава бе съкратена и длъжността ми – директор по науката и внедряването. Не закъсня и дисциплинарното ми уволнение (26. ІІІ. 1990 г.), което бе фарс, пресметнат ход за сплашване на други. Искам да припомня на г-н Атанасов и на членовете на Управителния съвет как бе отстранен инж. Николай Дамянов (26. ХІІ. 1989 г.) на мнозина бе известно, че точно той бе определен да смени генералния директор още от февруари същата година. Свалянето на г-н Атанасов бе спряно от Тодор Живков и Минчо Йовчев. Чие е властолюбието, читателите да преценят.
Трето, нека всеки сам направи извода погрешна ли е стратегията на „ДЗУ” след като най-голямата електронна фирма у нас се ръководи от инженер-механик, който няма и навика да използва технико-икономически съвети. Времето на еднолични и двулични (пресметливи) решения, така характерни за стратегията „Атанасов – Янев” изтече. Дори само заради това, че другото им лице често гледаше към заплати във валута, неконтролирани и от управителния съвет.
Четвърто: ако наистина не съм предложил, ръководил и внедрил нито един проект с печалба, защо г-н Атанасов ме дължа 4 години директор по науката и внедряването, с най-много командировки в чужбина? Ще цитирам само три от моите проекти с по един въпрос към ген.директор.
● Асемблаж на компютри – 160 хил. долара чиста печалба срещу 80 хил. лв. разход от първия етап. Въпрос: След като предадохте втория етап на инж. Ив. Терзиев, защо заминаха „неизвестно къде” десетки хиляди долара? Самият той Ви докладва през ХІІ. 1988 г., но вместо да му отговорите и поискате печалба, то го изпратихте в серия командировки.
● Технология „Метален носител” – спестени са 3,8 млв. долара от внедрената собствена разработка. Въпрос: колко бе платено в долари на чужденци за по-стара технология, колко години тя не тръгна и кои специалисти я внедриха?
● Технология „Оптически СД диск” – спестени са 2 млн. долара от собствената разработка, произведени са първите 9 хил. диска. Въпрос: Защо се разпространява от 04. ІV. т.г., че линията не се използва, когато тя не е приета от фирмата, не е изпитана докрай, не е платена дори цялата…
Цитирам тези три валутни проекта, защото на въпроса „Защо не дават валутна печалба сега” съм поканил да отговорят в съда господата с дипломатически паспорти. Чакам шести месец от поканата и четвърти месец от дисциплинарното ми уволнение.
Пето: на пресконференция ген. Директор Атанасов дезинформира представителите на средствата за масово осведомяване на „фирмата няма взаимоотношения с фарма „Х”. но не каза, че самият той е спрял съвместен проект с нея, който гарантира заетостта на около 2 хил. работници и специалисти. Смея да твърдя, че това е направено само, защото проектът е на Ж. Желев…
Председателят (президент) Петър Младенов си подаде оставката заради една лъжа. Готов съм да предоставя видеокасета с две крупни лъжи и документи за много повече на в. „Септември” и на другите средства за масова информация, за да тестуваме морала на един старозагорски президент…
Шесто: неколкократно се манипулира общественото мнение с недостойното обвинение към мен за ласкателство – „винаги говорел със суперлативи за ген. Директор”, „купил парцел в съседство с него” и т.н. Понеже г-н Атанасов вече се извини на мен и на баща ми на страниците на в. „Септември”, и ние не го осъдихме за разпространение на слухове, сега изглежда е сменил тактиката – кара подчинените си да вадят кестените от огъня.
До коментирам ли „добрите” (за кого?) икономически връзки с израелски фирми? Добри са само, ако имаме предвид недотам деловите израелски срещи във вилата в Пампорово (за тях може да свидетелствува похвално инициативния младеж, получил я под аренда, но той едва ли ще си отвори устата…)
Мен лично, а вярвам и всички специалисти и работещи в „ДЗУ”, които наскоро отново предявиха своите остри, но реални искания не ни занимават толкова задкулисните игри на фирмата. Тревожи ни нейното близко бъдеще. Смятаме, че никой повече няма да позволи жадна да си запази властта амбиция да си играе със съдбините ни. Разбира се е нужно време да се преодолеят несгодите от тоталитарното управление, но времето, както и доларите се изчерпаха. Изчерпа се и мъничкият запас от доверие на голяма част от народа. И тази част продължава застрашително да расте.
Инж. н. с. Живко ЖЕЛЕВ