Защо халите в Стара Загора имаха кула?

За младите наши съграждани уточнявам, че това е историята на сградата, в която днес е Художествената галерия на Стара Загора, намираща се срещу Регионалния исторически музей.

В средата на 20-те години на миналия век започва дискусия относно нуждата от построяване на голям магазин, в който да се продават хранителни стоки. Такива сгради вече са имали повечето големи градове в България. Снежана Маринова, бивш директор на Регионална Библиотека „Захарий Княжески“, разказва за документалното наследство по темата, останало в архивите на библиотеката. В пресата от онези години са запазени статии, от които се вижда колко дълго местните обществени дейци са спорили къде точно да се построят градските хали. За удобство, понеже е в идеалния център, в крайна сметка избират халите да бъдат точно там, където по-възрастните старозагорци ги помнят.

На това място, обаче,  се е помещавала Пожарната и ръководството на града взима решение тя да бъде преместена. Когато се обявява конкурс и се представят проектите, комисията решава, че няма да има първо място в него. И наистина проектът за сградата, който е одобрен, е класиран втори и точно той е реализиран. Зданието се отличава от тогавашната архитектура на града, интересна е и неслучайно е паметник на културата с регионално значение. Когато комисията предлага конкретния проект за реализация известният старозагорски арх. Христо Димов, автор на много обществени сгради, дава редица доводи против него. В няколко статии той подробно и компетентно обяснява защо тази сграда не би била удобна за гражданите. На първо място той критикува двете открити стълбища. Според него такъв тип голям магазин няма нужда от толкова труден достъп. Всички, които са пазарували в халите преди 90-те години, помнят неудобството особено в есенните и зимни месеци. Той се учудил и на кулата, която била предвидена в проекта. Според него, тя изобщо не е имала функционално приложение към общия замисъл на халите. Заради нея много наши съграждани, които знаят, че там се е помещавала пожарната, си мислят, че кулата е оставена в наследство именно от пожарната. Не, кулата е била заложена в чертежите на новото здание. Арх. Димов има поредица от забележки и относно работилниците на касапите, които са били в долната част , така също и към помещенията на ветеринарните служби, намиращи се вътре на един горен етаж, където има малко балконче.

Кулата е била построена с практична цел, но не и за да бъде сложен часовник на нея, както много хора от Стара Загора си мислят. На първо място е била нужна за водосборен резервоар, тъй като и в онези години на 20-ти век е имало режим на водата. При положение, че сградата е предназначена за хали, където ще се продава месо, риба, зеленчуци, плодове и т.н., вода за всякакви нужди е трабвало да има. Втората цел, може и да е било под давление на това, че преди това на мястото е имало пожарна, а и предвид високото място в града, било да се използва за наблюдение. Третата причина е малко по-сантиментална и по-скоро историческа. Когато са строили основите на новите хали, отдолу са намерили останки на стара древна кула. Това разказа Марин Добрев, директор на Художествената галерия в Стара Загора.

Халите са завършени през 1934 година и почти 60 години се използваха като най-големия магазин за хранителни стоки в Стара Загора. Те се бяха превърнали в институция.

Хубаво е, че след затваряне на халите през 1994 година, сградата намери своя най-подходящ стопанин – Художествената галерия. Сега в културния център на града се оформи комплекс от театъра, операта, музея, античната улица с Форума, библиотеката. Това придава на Стара Загора много специфичен характер за изкуство и култура .