14 600 дни: ПАНАХИДА НА СВОБОДАТА

Онова, което не знаете, деца, е, че човешкият живот, съзнателният, активният, е само четиринадесет хиляди и шестстотин дни. Това са едни четиридесет години между 20 и 60.

Преди това е учене и подражание, след това е рутина и умора.

За моите 14 600 дни видях два режима. Режима на бедната сигурност и на нестабилната свобода.

Мислех си, че има и други варианти на живот, но няма да го дочакам. Знам, че имам малко време да съм жив, да обичам и целувам. Имам само 14 600 дни да докосвам, да раждам, да пиша и най- вече – да управлявам живота си.

Днес, като пореден ритник с мръсни обувки в главата ми показаха, че нищо не трябва да зависи от мене.

Три милиона и половина гласове, отчаян екот, пукотът за някаква промяна – биват спуснати в канала на статуквото. Статуквото, което имитира свобода, но всъщност е прото-авторитаризъм.

Моите четиринадесет  хиляди и шестстотин дни минаха в надежда, че ще познавам хората, които ръководят страната и че това ще са хора, които застават пред мен с не-лъжещите си лица. А днес имената им не ми говорят нищо.

Че това са хора на честта, а не анонимни заместници на липсата на национална патриотична воля.

Днес това се проваля. Днес това ми го провалиха. Днес е панихидата на свободата.

Избирателната комисия оставя съдбата на Референдума в ръцете на тези, които биха си отишли заради Референдума. Всеки ден снимам изнасилени деца, за чиито снимки ми трябва разрешение от изнасилвачите им. Това у нас наричат регулации.

Регулация, която ме отвежда до безпомощност да реша проблемите си – това е терор.

Референдумът за промяна е тест, който, ако не минем – ще се наложи първо да изпратим децата си в чужбина и да се надяваме да се върнат у нас – само за да ни изпратят до гробищата.

Трябва да спасим Референдума – три милиона и половина зъзнат някъде в нищетата и мързеливия си страх, вместо да зъзнат на барикадата. Знам, че сте уморени. Знам, че чакате на друг.

Но нема да има друг. Вие сте на ред. Вие сте суверенът. Те се надяват, че суверенът няма зъби. И сигурно е така.

НО СПАСЕТЕ РЕФЕРЕНДУМА.

Все още имате части от онези четиринадесет хиляди и шестстотин дни. Децата ви имат даже повече.

Спасете Референдума. Смъртта на тази страна не е задължителна и няма да се реши на друго място освен тук. На моята страна песните не са изпети.

Спасете го – заради онази мечта, че не сме тук само за пиенето и яденето. Заради свободата, която трябваше да мелим, месим и печем всеки Божи ден.

Не оставяйте свободата си в ръцете на крадци. Не давайте на тъмничаря правото да отвори клетката. Не проспивайте пожара, който тлее на прага ви.

Просто спасете Референдума.

Източник: Lentata