140 години от Шипченската епопея

Емил Джасим

На тая дата преди 140 години започва Шипченската битка, която се оказва решаваща в Руско-турската война при отблъскването на турските подкрепления, които трябва да преминат през Шипченския проход в Северна България.

Тази битка доказва, че българската свобода не е дарена, а е извоювана.

Ако се допусне обединение на войските на току-що изпепелилия Стара Загора Сюлейман Паша с ръководещия отбраната на Плевен Осман Паша, руската армия би била изтласкана дори на север от Дунав.

На Шипка към руските армейски части се присъединяват множество българи, които знаят, че преминат ли турците, цивилното население ще бъде най-вероятно избито. Опълченците бранят собствените си домове. И затова за тях е по-добре да умрат в борба с врага, отколкото да се оттеглят.

[ad id=“225664″]

На 21-ви август боят продължава около десет часа. Решителното сражение е на 23-ти август.

Битката приключва чак на 26-ти август, като след това чак до края на декември проходът е пазен зорко от руската армия и въпреки изключително тежките атмосферни условия и редовните опити на турците да преминат, ежедневният доклад на генерал-лейтенант Фьодор Радецки до Главната квартира на Действащата руска армия „На Шипка всичко е спокойно“ се превръща в крилата фраза.

За значението на отбраната на Шипченския проход по-късно генерал-лейтенант Фьодор Радецки казва следното:
„Шипка – това е заключена врата. През месец август тя удържа един тежък удар, с който Сюлейман паша се помъчи да я пробие, за да мине в Северна България, да се съедини там с Мехмед Али паша и с Осман паша, за да разкъса руската армия на две части и да ѝ нанесе решително поражение. Следните 4 месеца Шипка приковаваше 40 000 турска армия, отвлече я от другите пунктове на театъра на военните действия и с това улесни успеха на другите два наши фронта. Накрая същата тази Шипка подготви капитулацията на една втора неприятелска армия, а през януари тя послужи като отворена врата за победоносното шествие на една част от нашата армия към Цариград“.

В този случай, разбира се, би следвало да сме благодарни на всички онези воини от всякакви народности в състава на Руската империя, които са вярвали, че освобождават един поробен народ.

И в пъти повече да сме благодарни на предците си, че показват такава невиждана смелост

#ПомнимБГ
#НаШипкаВсичкоЕСпокойно

Изображение: Защитата на „Орлово гнездо“. Художник Алексей Попов

[ad id=“225664″]

редактор