140 млрд. евро от свръхпечалбите на енергийните компании – в помощ на домакинства и фирми?

„Предстоят големи реформи на пазара на електроенергия. Цената на газа ще се отдели от цената на електроенергията. Това автоматично сваля цената на ел. енергията,“ заяви в предаването „Брюксел 1“ по Bulgaria ON AIR евродепутатът Цветелина Пенкова (С&Д/БСП). „В България голяма част от ел. енергията е от въглищни централи, ВЕИ, ядрена енергия. Това автоматично и у нас ще свали на електроенергията. Това вече беше направено от Испания и Португалия,“ заяви Пенкова.

„За да се набавят допълнителни финанси се предлага временна допълнителна такса или данък за облагане на свръхпечалбите не енергийните дружества,“ коментира Пенкова по повод обявените от Урсула фон дер Лайен очаквани 140 млрд евро от облагане на енергийните дружества, които правят свръхпечалби, възползвайки се от енергийната криза след началото на войната в Украйна. Тези пари се предвижда да се разпределят между 27-те страни-членки.

„Не е справедливо в една криза някой да трупа огромни печалби на гърба на страданието на други,“ коментира мерките евродепутатът Андрей  Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) в разговор с водещата Милена Милотинова. По думите му целта е да се мине през кризата с по-малко сътресения. Важно според евродепутата е Европа да не изпадне от една зависимост към друга – от руския газ само към азерски напр. Трябва да се търсят нови източници на енергия и постоянна диверсификация, смятат евродепутатите.

„Газохранилищата в Европа са пълни над 80%, но това не трябва да ни успокоява, защото това е изчерпаем ресурс.  Най-вероятно ще стигне за два месеца. И това не дава сигурност,“ коментира Цветелина Пенкова.

„Има два подхода в енергийната криза – единият е да държим обществата в затъмнение и да се държим като слон в стъкларски магазин. Другият е да възприемем западния подход. Подходът на западните общества е да обясняват, че зимата ще бъде тежка, и не само тази, а и следващата, и по-следващата. Защото се видя, че тръбите са не просто доставчици на газ, а и оръжие. Европа най-много страда, защото е най-близо до конфликта. Това ще накара Европа да потърси алтернативи. Не случайно ЕС създава водородна банка и ЕК финансира тази банка с 3 млрд евро,“ коментира евродепутатът Илхан Кючюк (Обнови Европа/ДПС).

По думите му най-уязвимата част от населението не може да остане най-засегната – трябва да бъде компенсирана – дали през облагане на енергийните компании, които правят свърхпечалби, дали през ваучерна система, с каквато вече има опит,  или по друг начин…. Става въпрос и за хората, и за бизнеса, казва евродепутатът. „Дали парите ще решат всички въпроси – не. Трябва да се мисли за алтернативи,“ смята той.

Според Цв. Пенкова трябва да се мисли и какви допълнителни инвестиции трябва да се направят във въглищните региони. По думите й например в Стара Загора работят доста сериозни енергетици – хора, които биха намерили своето място в производството на по-зелена и по-чиста енергия. По думите й има време това да стане – заложените срокове предвиждат 20 годишен период, в който може да се намерят алтернативи.

По думите й Европа трябва да мисли и за привличане на допълнителен капитал за изграждане на независима енергийна система в Европа. „Ключовият елемент е даване на сигурност на капиталовите пазари, че Европа е сигурна за инвестиции. Че започва да развива икономика и енергетика на бъдещето. Проектите с голям хоризонт дават такава сигурност,“ смята тя. В момента ЕС не успява достатъчно добре да стои на финансовите пазари, но е важно, че тези политики се залагат от сега, за да се действа не когато сме изправени пред друга криза, смята тя.
„Бъдещето е свързано с LNG-терминали, които ще бъдат построени. Също така ЕС все повече отива към възобновяеми източници – модел, започнат от Скандинавието, който справедливо се налага. Видя се, че когато Европа е зависима, е слаба. Идеята за енергиен суверенитет все повече се налага и технологиите ще определят бъдещето на енергетиката,“ коментира Илхан Кючюк.

И тримата евродепутати смятат, че в България след изборите трябва да има политическа стабилност и редовно правителство, за да може да отговори на предизвикателствата и да взимат дългосрочни решения. Те дадоха за пример Хърватия, която вече си взе втория транш по Плана за възстановяване и върви бързо към въвеждане на еврото.

Целия разговор от Страсбург на Милена Милотинова с тримата евродепутати вижте във видеото.

 

https://www.dnes.bg/ …