Банкерът-политик Атанас Буров

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Днес” от брой 1 – 2, 1990 г.
Четиво с продължение
БАНКЕРЪТ-ПОЛИТИК
„КОГАТО ВИДЯХ В С. ЛИТАКОВО НАТЪРКАЛЯНИ ТРУПОВЕ ПРЕЗ МАЙ 1944 Г., РАЗБРАХ: ТОВА ПРАВИТЕЛСТВО ЩЕ ПАДНЕ” – АТАНАС БУРОВ
Атанас Буров е роден през 1875 г. в Горна Оряховица. Следвал е финанси и икономика в Англия, Франция, Швейцария. Син е на банкер, един от най-богатите хора на България.
Бил е министър в кабинетите на д-р Стоян Денев (1913 г.), на Стамболийски (1919 г.). след преврата на 9 юни 1923 г. поема лидерството на Народната партия. Русофил. Влиза в кабинета на Андрей Ляпчев (1926 г.). За участието си като министър без портфейл в последното буржоазно правителство на Константин Муравиев (2 – 9 септември 1944 г.) е съден от Народния съд и изселен в Дряново. Умира в Пазарджишкия затвор през 1954 г. от старост.
Разговорите, които е провеждал с него журналистът Михаил Топалов, са четени от Георги Димитров, Георги Дамянов и Владимир Поптомов.
-Г-н Буров, не съм мислил, че и хлябът на банкерите понякога е горчив?
-Винаги е бил горчив. Напоен с отрова и злъч… Какво знаете вие? Нищо! Заплатата ви – заплата, спокойствието – спокойствие. Защо ти разказвам тези неща? Да знаеш, че сега живеем по-добре, отколкото тогава! Не говоря тези неща, за да се подмазвам, не… Но това е истината!
-Сърдите ли се, че сте тук?
-Никак.
-Как така никак?
-Много просто! Това е борба. В 1923 г. ние надвихме. Сега вие надвихте. Тогава ние ви интернирахме, сега вие нас. Това е борбата…
-И все пак сте могли да показвате истината пред съда.
-Кого ще ползва тя? Истината е като банкнотата – с две страни. Когато джобът ти е пълен, истината е твоя…
-Това ми мирише на цинизъм…
-Това беше нашият живот! Битки, битки, битки… Ежедневни, ежечасни напрегнати битки. Вашето сега е лесно – на края на месеца трак – заплатата. Е, вярно, малко е, не стига за всичко, но има спокойствие. Има тишина.
-Г-н Буров, как разпределихте министерствата на 8. 9. 1944 г.?
-С машинации и удари из засада.
-Какво значи това?
-Че и тогава българинът се проявява такъв, какъвто е…
-В какъв смисъл?
-Всеки народ си има свои качества. Всеки народ се проявява по свой, различен начин, и когато е на власт, и когато е в опозиция. Ние, българите, също имаме свои типични черти, които се изявяват и в двата случая. Те не са се изменили и сега. Защото няма нищо по-опасно от това българинът да е опозиция! Той е страшен! Коварен е. И жесток. Той иска всичко около него да изпука, да измре, щом като той не е на власт. И това си има, разбира се, своите далечни исторически причини… Българинът не може да измисли красиви легенди! Дай му да измисля страшни истории…
-Защо?
-Защото никога нищо не е имал. И като намери ямата, като се докара до държавната ясла, иска всичко да обсеби за себе си. Той не е научен да се ръководи от максимата: „Яж, но остави да похапнат и другите”. Не уважава и поговорката: „Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си!”
-Това е евангелска мъдрост, а не поговорка!
-Глупости! Евангелието е изтъкано от народни сентенции. Демос, демокрация – хубави думи… Един народ, ако не го прекараш, когато си на власт, кога ще го прекараш? Народът е затова – да се прекарва! Тъй е мислил нашият управник – от Кубрата, та до 1908 година, когато на власт идва Александър Миланов. Това да го знаеш! Миланов пръв прави опит да въведе малко ред. И той е единственият български държавник, който в 1932 година се отказа доброволно от властта си и я предаде на моя колега Никола Мушанов… Миланов пръв се опита да каже на българина: „Паднеш ли от власт, бъде честен в опозицията си”. Не го разбраха…
-Кого свали той?
-Стамболовистите. Генадиевците. Миланов не е от моята партия, но аз го уважавам. Той не държеше на властта. Държеше на името си. На България! Не държеше и на парите. Държеше на почтеността.
-Муравиев?…
-Най-големия си удар той направи на 9 юни по отношение на Стамболийски. Запиши това и го запази за историята. Не дряг, а Христо Стоянов и Муравиев предадоха Стамболийски. Единият като министър на външните работи, другият като министър на войната. Харалаков бе само оръдие, палач. Муравиев можеше да арестува заговорниците, да ги вкара в затвора. Но не го стори.
-Г-н Буров, да се върнем към…
-Има време. Човек не бива да изстреля изведнъж това, което иска да каже. Имаме месеци наред пред нас. Ще говорим. Добрият оратор не изгърмява бомбите си в началото на своята реч. Така правеше и вашият Киров. Той бе голям оратор, аз го уважавам… Тайната на красноречието е в това да заинтригуваш публиката, да я запалиш, да я нажежиш и да я водиш след себе си. Никакви реплики не могат да те объркат, ако си знаеш работата…
-Как започнахте първи ден на 2. 09. 1944 г.?
-Кое как сме започнали?
-Да управлявате.
-Да управляваме!… Да…
Мисли дълго, продължително пуши, някак унесено…
-Да управляваме? Но ние първия ден не управлявахме…
-А какво правихте?
-Карахме се.
-С кого?
-Помежду си.
-Вие с кого се карахте?
-С княз Кирил.
-А защо?
-Първоначално беше решено аз да отговарям за министерството на войната и финансите, а Муравиев да води министерството на вътрешните работи и на земеделието… Трябваше ние с Муравиев да свалим Гичев, да го направим министър, а на негово място да поставим наши хора. Аз бях склонен да поставим за председател на Министерския съвет Стоил Стефанов, а Мушанов държеше за Гергинов. И се скарахме. Отидох веднага при Муравиев. Той се зарадва, като ме видя. Разбрах, че разговорът ни е бил подслушван. Муравиев бе доволен, че сме се скарали. Нахалец и гаден тип, иска всичко той да налапа! Изругах го и отидох при Мушанов. Казах му:
-Трябва да се разберем като добри съседи.
-И врагове от две партии… Ти – каза той (говореше ми животното с животно на „ти”, като с равен) – ти си искал да ми отнемеш финансовото министерство…
Казах му:
-Ти вече си бил министър-председател, и то не за кратко време. Защо и сега да не поемеш този пост?
-Кой ще ме назначи за премиер?
-Регентите.
-Те поставиха Муравиев.
-Ще го свалят.
-Ще поставят Цанков.
-Русия е на Дунава…
-Това нищо не значи.
-Остави – казвам. – Ние сме в устата на вълка. Докато Русия е на брега на Дунава, Цанков никога няма да дойде на власт. Сега са нужни демократи, услужливи хора… Трябва русофили. Аз съм от тях. Аз ще водя преговорите с Русия…
-На тебе – казва – руснаците най-напред ще ти отрежат главата.
-Защо? – питам.
-Защото през 23-а – 25-а вие изклахте комунистите.
-Кла ги Цанков, а аз свалих Цанков.
-Свали го – каза, – за да станеш министър на вътрешните работи, но те направиха външен министър…
-Ако вървим по тази логика – казах, – на тебе също ще ти отрежат главата.
-Защо? – пита.
-Защото ти се среща с Хитлер.
Мушанов се изплаши. Не знаех, че е толкова страхлив. Разбрах къде е слабото му място – страхът от Русия. Този страх натика и цар Борис в гроба… Но това не е важно. Живите – живи, умрелите – умрели. Ние бяхме живите и трябваше да водим борбата. Ставаше въпрос за живота ни. А с живота шега не бива. Животът е люта битка. Какво знаете сега вие, младите. Малко неща знаете… (Когато четяхме стенограмата от разговора, Буров на това място каза: „Тя и вашата не е лесна сега. Купони, няма хляб, няма дрехи… Тежко е, но поне имате безплатна медицина. Едно време това разоряваше и селяните, и гражданите!) Ние, старите вълци, старите грешници, както ни наричаха, ние водихме битки на живот и смърт, дето се казва. Вашата най-тежка битка бе с властта, с полицията. Но вие, комунистите, никога не сте преживели това, което преживяхме ние. Защото при нас работата се свеждаше до пари, до милиони. А вие водихте битка за чест. Човек може да пожертвува честта си, парите – никога! За чест се гони до време, за пари – до гроб. За чест човек се дуелира, за пари направо убива.
(Следва)