150 хиляди пъти. На месец.

След като в края на 2009-та и началото на 2010-та година броят на раздаваните в България подкупи леко се снижи, сега корупционните практики отново са във възход. През миналата година един от всеки четирима българи, които са имали вземане-даване с чиновници в държавната и общинските администрации, е „бутнал”, за да получи навреме услуги, за които всъщност не би трябвало да плаща. Това отчитат експерти от софийския Център за изследване на демокрацията (ЦИД). Изводите им се съдържат в изследване, възложено им от германската политическа фондация „Фридрих Еберт”. Авторите на студията, озаглавена „Корупция и антикорупция в България през 2011-2012 г.”, са изчислили, че понастоящем в България се дават средно по 150 хиляди подкупи на месец. Съгласно тази цифра подкупността в България в момента е на равнище, което е някъде по средата между пика на корупционните практики в периода 2005-2009 година и тяхното слабо затишие между 2001-ва и 2004-та година.

Къде е БОРКОР?

„Корупцията е системен проблем за България и произтича от недобрата структура на администрацията. Този проблем не може да бъде решен само с търсене на персонална отговорност. Мащабите на подкупността в страната са такива, че дори многократното увеличение на капацитета на съдебната система не би могло да осигури прелом в цялостното противодействие на корупцията, нито пък изкореняването й в самите правоохранителни органи”, казва Александър Стоянов от Центъра за изследване на демокрацията. Колегата му Филип Гунев е още по-категоричен в оценката си за нищожното противодействие на корупцията – корупционните сделки са 150 хиляди на месец, а присъдите са едва 95 годишно. Експертите от Центъра за изследване на демокрацията отчитат и още нещо: твърде много са неяснотите и белите полета в дейността на новата служба за борба срещу корупцията БОРКОР. Засега тя не изпълнява високите обществени очаквания, а дейността й по никакъв начин не оправдава инвестираните в създаването й средства, казват от Центъра за изследване на демокрацията.

Делът на българите, върху които е оказван корупционен натиск, е осезаемо по-висок от средното за ЕС ниво. Отчетеният от Евробарометър корупционен натиск за периода 2009-2011 година поставя България в компанията на държави като Румъния, Гърция, Литва и Словакия. В много сектори – като митниците, съдебната система, здравеопазването, полицията, образованието – българските стойности са поне два пъти по-високи от средноевропейските.

Премахването на митническите служби по румънската и гръцката граници след влизането в ЕС през 2007-ма година стана повод за София тържествено да отчете, че поради тази чисто механична редукция корупцията в митниците била намаляла два пъти. Въпреки това обаче изследването на ЦИД отчита, че митниците си остават една от трите най-корумпирани български институции.

Болният човек

„Бях преди 20 години в България и ако сравня тогавашното усещане за корупция със сегашните ми впечатления, мога да кажа, че има известна разлика. Но тя е сравнима с подобрението на един болен човек, чиято телесна температура е спаднала от 40 на 38.5 градуса. Тоест, болестта е налице и срещу нея трябва да се води систематична борба – не само в администрацията, но и в съдебната система. Усилия за лекуване на „болния човек” имаше както преди присъединяването на България към ЕС, така и след това. Проблемът е, че мерките срещу корупцията са „на парче”, усилията в тази насока не са централизирани, а са оставени в ръцете на множество институции и комисии. Всичко това постоянно се повтаря в докладите на Еврокомисията за напредъка на България. Натискът на Брюксел за реформи и ефективна борба срещу корупцията непременно трябва да продължи”, категорична е Регине Шуберт, която ръководи софийското бюро на фондация „Фридрих Еберт”. Според Шуберт българите нямат вяра в държавата си, а традицията всичко да се урежда чрез връзки или с пари „под масата” се практикува де факто от всички и навсякъде. В тези две обстоятелства се изразява и основната разлика между Германия и България по отношение на условията за възникване на корупционни практики, заключава германската политоложка.

Автор: Н. Цеков; Редактор: Д. Попова-Витцел

Източник: Дойче Веле