Захари Княжески е български възрожденски просветен деец, книжовник, фолклорист и драгоман (преводач и посредник). Истинското му име е Жеко Петров Русев.
Той е роден през 1810 година в село Пишмана (днес Княжевско), област Стара Загора. Изучава занаятите грънчарство и сапунарство. Учи в Стара Загора, Търново, Света гора и във Взаимното училище в Габрово при Неофит Рилски. От 1832 учителства в Стара Загора. Предприема пътешествие из Близкия Изток, Африка и Балканския полуостров. През 1837 учителства в Габрово, а през 1838 г. в Търново. Завършва образованието си в Семинарията в Одеса. През това време развива активна патриотична дейност сред българите. Захарий Княжески приема руско поданство и става драгоман в Руското вицеконсулство в Търново, което по-късно е преместено в Русе.
[ad id=“225664″]
Между 1845-1847 събира от различни институции и учреждения в Русия книги, учебни помагала и печатарска машина. Изпраща ги в България. Издейства стипендии за българските младежи и девойки, за да учат в Русия. Захари Княжески подарява на Мъглижкия манастир множество книги, донесени от Русия. Така той създава първата обществена библиотека в България. Регионалната библиотека в Стара Загора носи неговото име.
Захари Княжески има заслуги за българския фолклор – записва народни песни, които по-късно са включени в сборника „Български песни“ на руски език от 1855 г. Публикува на руски език етнографски статии „Обичаи на българите при сватба, раждане, кръщаване на деца и при погребения.“ Сътрудничи на „Журнал Министерства народного просвещения“, „Цариградски вестник“, „Македония“, „Напредък„ и пр. Пише книги по земеделски, езикови и други въпроси. Организира курсове по бубарство. Бори се за земеделска просвета на населението.
