Най-дългият път на … оцета

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 71, 1990 г.
НАЙ-ДЪЛГИЯТ ПЪТ НА … ОЦЕТА

[ad id=“225664″]
ПРЕДИСТОРИЯТА „Винпром” – Стара Загора, произвежда в цеха си в с. Дълбоки оцет за промишлени и домакински нужди. Съгласно сключените договори с търговските организации на едро в страната той експедира бутилирания оцет в телени каси и в контейнери по БДЖ до своите клиенти. В изпълнение на такова задължение на 21. VІ. 1989 год. той предава един контейнер с оцет, адресиран до общинска фирма „Търговия” – Разград. И, както е установеният ред, на Терминална гара – Стара Загора, този контейнер е натоварен на вагон с обр. 3 № 615 още на същата дата с други два контейнера. На другия ден на гара Тулово вагонът е прикачен на влак, заминаващ за гара Честово – Горна Оряховица – разпределителна. И така, въпросният контейнер, тръгнал съвсем навреме, изчезва безследно и се губи някъде из гара Горна Оряховица – разпределителна. Разбира се, „Винпром” – Стара Загора, издава фактура 2368 от 4. VІІ. 1989 год. и инкасира стойността на оцета и телените каси в размер на 4 937,65 лв. от купувача. Контейнерът явно не пристига на адреса, но парите са изплатени. Настъпва дълго мълчание. Никой повече не се интересува от тази пратка.
ПРОДЪЛЖЕНИЕТО Но ето, че става чудо. На 16. І. 1990 год. контейнерът е открит на гара Честово без документи и в окаяно състояние. И както му е редът, съставен е акт № 18 от същата дата, отново е пломбиран и с новоиздадена товарителница служебно го изпращат на 18. І. 1990 г. на адреса с влак за Разград. Проверката показва, че този контейнер най-сетне действително е пристигнал на гара Разград и е заведен в магазинната книга под № 521. Както се вижда, той е пропътувал разстоянието от Стара Загора до Разград за близо 7 месеца. Има данни, че през това време той е понасял всякакви маневрени и ръчни удари, захвърлян по гарите, понасял е зимния мраз и летните горещини, но все пак е пристигнал до крайния пункт на своето пътешествие. Интересното е, че след своето пристигане този контейнер престоява и повече от 5 месеца на гара Разград. Защо през това време съответните служители в гарата не са намерили време да уведомят адресата, не може да се обясни. Може би те са изчаквали да изтекат всички възможни срокове за рекламации и търсене на отговорност? Или са изпитвали срам да съобщят на фирмата получател? Но ето, че настъпва финалът. Гара Разград провежда търг с протокол от 6. VІ. 1990 год. и разпродава всичко, което все пак е останало в контейнера. Така например от общо натоварените 6180 бр. бутилки с оцет са продадени 2575 бр. Не е ясна и съдбата на 515 телени каси на стойност 2575 лв.
РАЗВРЪЗКАТА Но ето че през април 1990 год. общинска фирма „Търговия” – Разград, преглежда своите сметки и установява, че е изплатила оцета в посочения контейнер, без същият да е получен. След като са изтекли десет месеца, се проявява вече активност от фирмата в Разград. Пише се писмо до ЖПУ Горна Оряховица, което с писмо № 684 от 6. VІ. 1990 год. отговаря, че пратката не е намерена. В същия ден обаче тя се разпродава на гара Разград. Уведомен е писмено и изпращачът „Винпром” – Стара Загора, но същият вече не е в състояние да направи рекламация пред железниците, тъй като отдавна е изтекъл 6-месечният срок. Заведено е и арб. дело № 346 от 1990 г., което по същите причини завършва без резултат.
ПОУКИТЕ Наглед банална история, която за съжаление често се среща при нашата действителност. Тя е резултат на бездействие, нехайство и безотговорност. Нарушителите тук са много – и от страна на железниците в гара Г. Оряховица и гара Разград, и при получателя – общинска фирма „Търговия” – Разград. Но за отбелязване е, че когато виновните са много и взаимно се обвиняват, те се прикриват зад своите бюрократични барикади и трудно се стига до конкретна отговорност. Няма съмнение например, че ако си гледаха работата в счетоводството на фирмата в Разград, трябваше още през юли 1989 г. да се уведоми ръководството, че контейнерът с оцет е платен, но не е получен. И тогава съгласно устава на железниците, когато е налице пълна липса, какъвто е настоящият случай, следваше да уведоми изпращача, който има право на рекламация с разписката от товарителницата до ЖПУ Г. Оряховица. При отказ или след изтичане на два месеца възниква правото на иск против железниците за заплащане на обезщетението. Поради явно проявена ведомственост в устава на железниците и като се разчита на незнание и некомпетентност, са поставени много клопки и вълчи ями, в които потъват ежедневно големи интереси на фирмите и другите стопански организации. Този „маловажен случай” е твърде поучителен, особено в условията на пазарното стопанство. Става абсолютно ясно и необходимо всеки на своето място да извършва своята работа с подчертан интерес, по възможно най-добрия начин, точно в определените срокове и с високо чувство за отговорност. Само тогава неоправданите загуби на фирмите и организациите могат рязко да намалеят, което е и жизнена необходимост против настъпилата икономическа криза.
Вълчо ЦАНКОВ зам.-главен арбитър