Съдебен спор между ръководството на РСП и д-р Анелия Радева

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 71, 1990 г.
личност ■ закон ■ общество
На стар адрес: извиненията се отлагат, или
КАРИЕС ◄ІІ►
През 1989 година в броеве 40 и 41 на в. „Септември” публикувах журналистически материал под заглавие „Кариес”. Темата беше трудовият спор между д-р Анелия Радева – ординатор-стоматолог към ДФ „ДЗУ”, и ръководството на Районната стоматологична поликлиника за незаконосъобразно издадена заповед за освобождаването й от работа. Последваха още няколко материала по случая: „В името на истината” (бр. 51), в който 13 колежки на д-р Радева се занимаваха с трудовата й биография; „Като криминален роман с продължение” на д-р П. Русинов, в който главният лекар на РСП искаше моето наказание; „За отговора на 13-те и още нещо” от моя милост, в който заявих, че „ако д-р Радева е фалшифицирала учетната и отчетната документация (това е обвинението от материала на 13-те – б.м.), аз ще се извиня публично на всички засегнати в моята публикация и наистина ще е редно да бъда подведен под съдебна отговорност. Но ако се установи, че няма фалшификация от страна на д-р Радева, е редно под съдебна отговорност да бъдат подведени 13-те…”
Ръководството на РСП използва правото си на преглед по реда на надзора пред Върховния съд, който с решение от 5.03.1990 г. отменя решенията на Районния съд (гр.д. № 1103/1989 г. и на Окръжния съд, гр.д. № 473/1989 г.) и връща делото за ново разглеждане от друг състав, с конкретни указания.
Конкретните указания се свеждат до следното: има ли съкратени бройки от щата, движението на щата и има ли разпределение за д-р Ненова като млад специалист.
Експертизата се възлага на Любомир Т.Димитров. Ето неговите констатации и заключения от проверката на документите.
● Тя е с диплом 009365/2.11.1988 г. на ВМИ – Пловдив.
● Молбата й за назначение – регистрирана в РСП е под номер 1046 от 14.12.1988 г.
● Както в молбата й, така и в направлението за работа има насочване към РСП – общо, без да е уточнено към кое отделение.
● Направлението за работа е с дата 15.12.1988 г.
● Конкретизацията – за отделението на ОР – кабинета във Ф „ДЗУ” – е направена в протокола на бригадния съвет и в споразумението за сключване на трудовия договор.
* * *
„Окръжният съд, след като предлага доказателствата по делото, приема за установено по категоричен начин следното: Със заповед № 10/5.05.1989 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ трудовият договор на ищцата е бил прекратен, считано от 8.05.1989 г. като ординатор-стоматолог към „ООР” – ДФ „ДЗУ” поради съкращаване на щата. От заключението на вещото лице се вижда, че съкращение няма, а е имало вътрешни промени… Трудовото правоотношение не може да се измени едностранно поради забраната на чл. 118 от КТ. Ищцата не е давала съгласие за промяна и е искала да бъде възстановена на работа в ДФ „ДЗУ”…
Воден от изложението, Окръжният съд РЕШИ
ОТМЕНЯ заповед № 10/5.5.1989 г. на главния лекар на РСП.
ВЪЗСТАНОВЯВА д-р Анелия Радева на заеманата длъжност…
ОСЪЖДА РСП да заплати…
Решението е окончателно. (Дата, подписи)
* * *
Искам да цитирам нещо смехотворно от материала „В името на истината”: „На 21.3.1988 г. – административно събрание на целия колектив, на което членовете на бригадата единодушно решиха, че микроклиматът в стоматологичния блок на ДФ „ДЗУ” е непоносим и на основание чл. 332, ал. 1, т. 2 от КТ излязоха с предложение д-р Радева да бъде преместена в друга бригада с цел да й бъде осигурен самостоятелен кабинет и спокойна работа за изява.
Във връзка н този протокол и писмо № 441/25.5.1988 г., подписано от генералния директор на ДФ „ДЗУ”, с което предлагат на ръководството на РСП д-р Радева да бъде преместена, главният лекар със заповед № 287/25.4.1988 г. определя комисия от специалисти за извършване на комплексна проверка за оценка на дейността й. на 3.5.1988 г. комисията констатира…” и т.н.
Какво излиза? Излиза, че през март колективът е констатирал нетърпимостта на ситуацията, за която разказах подробно в първата публикация „Кариес”, и за последвалия конфликт, на 25 МАЙ генералният директор на ДФ „ДЗУ” предлага на ръководството д-р Радева да бъде преместена, а ВЕЧЕ един месец по-рано (25 АПРИЛ) главният лекар със заповед е предприел съответната процедура за отстраняване на д-р Радева.
Всичко това е написано черно на бяло и колкото и да се бие с елементарната логика и с КТ (като как главният лекар е знаел за бъдещото предложение на генералния директор, без чието съгласие предложението на колектива не е достатъчно според новия ни (стар вече) КТ!), осветлява много неща: отношението към д-р Радева е било решено ПРЕДВАРИТЕЛНО.
Някому е било необходимо това. Но защо и кому?
В същата публикация – „В името на истината”, се казва: „…главният лекар в заповед № 287 не се разпорежда да бъдат иззети всички учетни и отчетни форми и документи за съхранение. Те остават при д-р Радева до напускането й от ДФ „ДЗУ”. Пропуските през това време са били писмено коригирани…”. Това публично обвинение има морален характер и то унизява личността на д-р Радева, която според 13-те е ни повече, ни по-малко фалшификаторка. С тази си „фалшификация” тя е заблудила тройната медицинска експертиза от София и е обърнала делото в своя полза.
Това обвинение, неподкрепено с факти, но стремящо се към определена цел – да компрометира д-р Радева в очите на гражданството, – е в компетенцията на прокуратурата. Д-р Радева пише молба до Районната прокуратура.
Ето и част от Постановлението на РП под № 2091/89 от 19.6.1990 г.
„През месец май 1988 т. комисия в състав д-р Георгиева, д-р Сиврева и д-р Пеева е извършила по заповед на главния лекар комплексна оценка на д-р Радева. Проверката констатирала, че отчетната и учетната документация не е попълвана редовно. Проверяваната документация е останала у д-р Радева. Впоследствие по гр. д. № 1981/1988 г. на РС е била назначена тройна медицинска стоматологична експертиза, която е установила, че учетната и отчетната документация е водена от д-р Радева…” Моля, моля, г-жо или г-це Прокурор! Та Вие сте нямали за задача да извършвате ГРАФОЛОГИЧЕСКА проверка. Никой не е оспорвал, че някой друг е водил документацията на д-р Радева. Нито пък тройната медицинска експертиза се е занимавала с графологически експертизи. Крайната констатация на тройната медицинска експертиза е друга: „…представената за експертна оценка документация в общи линии е водена от д-р Радева ПРАВИЛНО И СПОРЕД ИЗИСКВАНИЯТА НА МНЗ”. Това е нещо съвсем друго, нали?
Но да продължим с Постановлението на РП. „Това навело авторите на материала във в. „Септември” до извода, че през периода до назначаването и произнасянето на експертизата през м. януари 1989 г. д-р Радева е попълнила съответната документация. Затова и в статията е посочено: „пропуските през това време са били писмено коригирани”. С това авторите на материала не са обвинили д-р Радева в поправка на документи (боже господи, да вярваме ли на очите си! – б.м.) и не са я набелили в извършване на престъпление, тъй като, за да е осъществен съставът на чл. 286 от НК, необходимо е набедяването да е извършено пред НАДЛЕЖЕН ОРГАН, а в случая е налице публикуване на КОНСТАТАЦИЯ в седмичен вестник.”
За какви КОНСТАТАЦИИ намеквате, г-жо или г-це заместник районен прокурор? За констатациите на тройната медицинска експертиза, които са обективните и точните, или за клеветите на 13-те, които позорят човешката личност и които Вие определяте като „констатации”. Защо?
Прокурор по преписката е Славка Иванова Пенкова
(Следва)
Георги ЯНЕВ