Девети септември 1944 г. – победа над фашизма

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 72, 1990 г.
ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ 1944 Г. – ПОБЕДА НАД ФАШИЗМА
Несъмнено днес, обръщайки поглед към събитията, станали на Девети септември 1944 година, ние чувствуваме колко много ни е променило краткото време, през което обществото ни пое пътя на демокрацията. Една промяна, която ни освобождава от канони и стереотипи, за да ни изправи пред неподправената същност на дела и събития, които очертават контура на най-новата ни история. Вече едва ли смущава някого диаметралната противоположност, свободата и категоричността на съжденията ни, с които мерим едни или други явления и факти, вписващи се в противоречивото ни съвремие. Не защото рискът да се сгреши в случая е по-малък, а последствията са по-невинни – навярно това е нещо естествено, произтичащо от динамиката на живота. Но така ли е и в случаите, когато се обръщаме назад към миналото, към събития, личности и процеси, на които не сме били съвременници? Тук не става въпрос за спекулации, продиктувани от евтино политиканствуване, или от някаква „сляпа” привързаност към една или друга тяснопартийна позиция. Навярно времето най-точно, най-вярно и безпристрастно ще отреди мястото и на тази дата в историята на нацията ни. И нито болезнената чувствителност към промяната, нито нихилизмът могат да бъдат най-верният подход и критерий в изграждането на ценностната система на нашето историческо национално битие. Девети септември 1944 година не е дата в календара само на една политическа партия. Това е победният връх в историческата борба на народа ни срещу фашизма, извоюван с кръвта на много жертви и с цената на така безмилостно пропиляната драгоценна енергия на нацията ни. Живи са имената на стотиците български чеда, които се обрекоха да бъдат жертва в епичната схватка с фашистката чума и в името на свободния труд. Букетите цветя пред братските могили, пред знайните и незнайните гробове на загиналите ще бъдат нашата признателност към тяхната свята саможертва. Защото те са чисти. Защото те не носят вина за всичко онова, което последва след това. Обръщайки поглед към Девети септември 1944 година, ние се докосваме до онзи исторически поврат, когато отечественофронтовска България направи първите крачки към истинската народна демокрация, опираща се на многопартийността и свободата. За съжаление това време не продължи дълго, заложените кълнове на демокрацията не можаха да избуят. Но едва ли сянката на годините, свързани с деформациите, с тоталитаризма и компрометирането на идеалите, ще изтрият от българския календар тази дата. Времето навярно нещо ще отнеме от нея, нещо ще прибави, нещо ще размести. Но то сигурно не ще изтрие от историческата памет спомена за отпора, който народът ни даде на насилието и фашисткия терор, нито спомена за онзи чист порив към едно хуманно и демократично общество.!
Илия ПЕТРОВ