Георги Райнов, председател на Общинския синдикален съвет

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 72, 1990 г.
● ГЕОРГИ РАЙНОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЩИНСКИЯ СИНДИКАЛЕН СЪВЕТ
ПРОМЕНИТЕ ЗАПОЧНАХА, ВЪРВИМ КЪМ ПРОМЕНИ
След едно от поредните заседания на Координационния съвет на ОбСС, на което бях поканена, разговорът за устройството и функциите на териториалните органи на КНСБ продължи в кабинета на Георги Райнов, председател на ОбСС. Моят първи въпрос към него бе за промените, които настъпиха в дейността на синдикатите в общината след създаването на ОбСС.
-На всички е ясно, че у нас започна изграждането на нови профсъюзи, които нямат нищо общо с предишните. Създаденият преди два месеца общински синдикален съвет е качествено нов орган на КНСБ. Докато общинският съвет на БПС имаше представителни и ръководни функции, то сега ОбСС е орган, изграден от автономни синдикални организации от предприятията в общината. Негова основна задача не е да ръководи работата на профсъюзните организации, а да осъществява единство в синдикалната дейност, като съчетава и представлява специфичните за територията интереси на синдикалните организации и техните членове. По пълномощия на синдикалните организации на ОбСС представлява и отстоява права и интереси в сферата на труда, трудовите отношения, социално-битовото обслужване, екологията и други. Също така ОбСС води преговори и сключва споразумения с народните съвети и стопански организации и други органи по общи за синдикалните организации проблеми, подпомага синдикалните организации при преговорите и сключване на колективните трудови договори. Промени се съществено и структурата. Сега няма общинска профсъюзна организация, а синдикални организации по предприятия. В общинския синдикален съвет участвуват председателите на синдикалните организации на територията на общината. За водене на оперативна дейност е изграден координационен съвет, съставен от упълномощен представител на синдикалните организации, обединени на федеративен принцип. Например синдикалните организации от общината, членуващи във Федерацията на работниците от строителството, са представени от един член, който е упълномощен от всички тях да ги представлява.
-Тези промени доведоха ли до намаляване състава на работещите в „шапката”?
-Да, качествена разлика има не само в състава, но и във функциите на работещите в ОбСС. Сега, заедно с техническия персонал, тук работят 10 души, а в ОбС на БПС бяха 19. освен председателя, по решение на Координационния съвет в ОбСС работят и трима експерти – по трудово право, икономист и организатор, които осъществяват посочените по-горе функции на съвета.
-Времето е малко, но все пак направени ли са някакви практически стъпки в дейността на синдикатите? На какво могат да разчитат трудещите се?
-Вярно е, че времето е съвсем кратко, но макар и малкият опит и работата на Координационния съвет показва, че вървим към желаната промяна. Активно заработиха изградените седем комисии, които през този месец ще се отчетат. Няколко случаи има в общината, където сериозно се намесваме в защита на синдикалните искания на трудещите се. Например заедно действувахме със стачния комитет в автостопанство „Пътнически превози” и отстоявахме техните искания и считам, че успяхме да ги постигнем, без да се използва крайната мярка. От началото на годината компетентно сме участвували в 38 трудови спора на различни равнища и по различен начин – с консултации, трудовоправна помощ и други. Почти навсякъде сме постигнали исканията, които трудещите се поставят. В съда ние реално представихме и стачкуващите във фирма „ДЗУ”.
-Всичко това накара ли хората да повярват в новите синдикати или ще си останете за тях „казионни”?
-Рано е да се каже, че са ни повярвали – твърде много е натрупаното недоверие, но мисля, че все повече хора ни вярват. И съзнавам добре, че само нашите действия могат да върнат тези, за които все още сме „казионни”. Ето, току-що към нас се обърнаха за помощ от завод „Железник”, от „Туристстрой” – това също говори за доверие. Синдикалните организации в нашия град бяха едни от най-активните, които подкрепиха Меморандума. Това са няколко примера само, които съвсем не ни успокояват и задоволяват за положителни оценки.
-Колко души от общината членуват в Конфедерацията на независимите синдикати?
-По данни на синдикалните организации към края на на май сега членуват 81 750 души в КНСБ. Отлив има и към „Подкрепа”, но голяма част от трудещите се не членуват никъде. Извод може да си направи всеки сам – в началото на 1989 година профсъюзни членове бяха 91 850 хиляди души.
-И последен въпрос – какви са взаимоотношенията ни с регионалното ръководство на КТ „Подкрепа”?
-За съжаление може да се каже, че нямаме никакви връзки на регионално равнище. В някои предприятия има определено единодействие, но все още те са малко. През месец май ние потърсихме колегите от „Подкрепа” с молба да изразят мнението си по споразумението с ОбНС за 1990 година и евентуално да се присъединят към него, но отговор не получихме. В края на юли в разговор с колегата Атанас Велев предложихме да съгласуваме някои свои действия, като изхождахме от интересите на трудещите се. Отговор засега няма. Сега, след излизане на Отвореното писмо на изпълнителния комитет на КНСБ, ние се обърнахме с писмо към „Подкрепа” с покана за разговор на 10 септември, на който да обсъдим съвместните си действия. Иска ми се да вярвам, че той ще се осъществи и в бъдеще ще намерим направления, методи и средства и ще действуваме заедно. Това го изисква общата ни цел – защита интересите на трудовите хора.
Разговора осъществи Недялка ФИЛИПОВА