ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 50, 1991 г.
154 години от рождението на Васил Левски
„СЕЛЯНИТЕ ПРОСТИ СВЕТЕЦ ГО ЗОВЯХА“
Живеем в бурно време. Време на промени на цялостната ни ценностна система. Време, което руши довчерашни митове и кумири. Оказа се, че вчерашни герои са извършили неща, които нямат нищо общо с понятията „морал“ и „съвест“. нови измерения придобиват дейността и животът на хора, чиито имена доскоро произнасяхме шепнешком… Всеки народ си има своите герои. Всеки народ си има едно име, превърнато в икона на всенародна обич и признателност. Французите имат своята Жана Д Аарк. Италианците – Гарибалди. Унгарците – Петьофи. Ние си имаме Левски. За него в продължение на десетилетия е казано и написано всичко или почти всичко. Поколение след поколение българи са се възпитавали и възпитават във вяра към неговите принципи и завети. Доколкото всеки от нас ги изпълнява, е отделен въпрос. Паисий, Софроний, хилядите безименни даскали и изпосталели манастирски монаси посяха по земята българска семето на просвещението и с четмо, и писмо запалиха кандилото на българското национално самосъзнание. С гръмко прокламираните си идеи и „четническата тактика“ Раковски постави началото на националната ни революция. Саможертвата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, кървавите клади на Панагюрище, Перущица и Батак, легендарното сияние на Ботев са последиците на довчерашния роб. Подвизи, достойни за вечна признателност! Но никой, освен Апостола, не разбра, че борбата за свобода не е развети знамена и гръмки слова, а упорита, трудна и опасна деятелност. Никой, освен него, не успя да обедини в едно цялостната еманация на българския дух и жаждата за свобода и да ги извиси до съвършенството на една цялостна революционна философия. Философия жестока и величава. Ден след ден, година след година той обикаляше многострадалната българска земя. Градове с паланки, села и манастири – къде ли не е стъпил неговият крак? Има ли в България поне един град, в който той не не е бил? Обикаля, „сам си, без другар“, преследван от цялата турска полиция и сее в душите на отрудените копачи, овчари, абаджии, гайтанджии, даскали и попове вярата в близкото избавление от многовековното подтисничество на една изостанала и ретроградна система. На никого той не обещава лесна победа. Човек реалист, той много добре познава силата на една умираща, но все още силна многовековна империя, разпростряла се на три континента. В своята деятелност Апостолът е постигнал най-важното. Успял е да накара хората да повярват в собствените си сили, да разберат простичката истина, че този, който сам си помага, най-добре си помага. Словото му „сладко и опасно“ според Вазовия стих, е онова семе, намерило благодатна почва в съзнанието на един народ, забравен от Бога, Европа и света, който, преминал през голготата на хиляди кървави страдания, издига своя глас за право на свободен живот и човешки бъднини. Именно във възвисяване на българския дух и жажда за свобода е световноисторическата заслуга на Апостола. Воинът – светец на българската свобода! И колко бедни духом бихме били без него!
Сава САВОВ
154 години от рождението на Васил Левски „СЕЛЯНИТЕ ПРОСТИ СВЕТЕЦ ГО ЗОВЯХА“
