Защо стачката продължава?

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 76, 1990 г.
В ЗАВОДА ЗА ИНФОРМАЦИОННИ НОСИТЕЛИ
ЗАЩО СТАЧКАТА ПРОДЪЛЖАВА
● Това е въпрос, който се нуждае от отговор, тъй като по него много се спекулира както от ръководството на фирма ДЗУ, така и от други места. Позицията на Стачния комитет по проведеното на 11 септември 1990 г. събрание на пълномощниците на фирма ДЗУ е, че то формално бе законно, но на практика не изрази волята на трудовите колективи. Защо мислим така?
Съгласно решението на Фирмения синдикален съюз (ФСС) към Конфедерацията на независимите синдикати в България, от 13 август 1990 г. във всички поделения на фирма ДЗУ бе проведено допитване по въпроса за оставката на генералния директор Атанас Атанасов. В него участвуваха 2173 работещи във фирмата. От тях 1312 гласуваха за оставката, 537 бяха против и 324 се въздържаха. Резултатите не включват Завода за информационни носители (ЗИН), тъй като заводът реално стачкува за тази оставка. Стачният комитет бе против това допитване, тъй като не бяха обяснени мотивите ни защо се иска оставката и не бе уточнена процедурата, при която да се извърши гласуването. Но въпреки това резултатите не са в полза на Ат. Атанасов. Те бяха представени в обобщена информация от г-жа Марина Минчева, която е секретар на ФСС и не пожела да я подпише. Защо се стигна до такова разминаване и до още по-голямо задълбочаване на конфликта? Ръководството на фирмата и ФСС тенденциозно и прибързано, без да съгласуват с КТ „Подкрепа” във фирмата, определиха норма на представителство 1:150 на 13 август 1990 г. и веднага започнаха да провеждат събрания за избор на пълномощници, без да отзоват старите (на практика това стана само в два завода, единият от които е ЗИН). В обръщението си от 14 август 1990 г. до работещите във всички поделения на фирма ДЗУ и средствата за масова информация Стачният комитет разкри намеренията на ръководството на фирмата и продажната роля на ФСС – КНСБ под председателството на подалата вече оставка г-жа Минчева. Настоявахме лично и пред зам.-генералния директор Ст. Стоев, който също си бе подал оставката, да спре тези събрания, но уви… Всички забравиха вече, че са си подали оставките и особено г-н Стоев, който и досега не спира с опитите си да разколебава и заплашва стачкуващите. Ето тази подготовка на събранието на пълномощните осигури „демократичния” избор на нов Управителен съвет, в който от 8 членове, избрани на събранието, 5 са досегашни, а 4 от стария Управителен съвет влизат в държавната листа. Така за член на съвета бе избран и г-н Ат. Атанасов. Сега много ни упрекват защо не поискахме събранието да го освободи. Ние, пълномощниците на ЗИН, на два пъти го сторихме и предложихме да се освободи генералният директор от заеманата длъжност по чл. 338 от КТ, като отговорностите му бъдат търсени след приключване на финансовата ревизия и проверката на компетентните органи. Събранието даже не разгледа предложението ни. Какво ще правим по-нататък? Много разчитаме на това, че регионалните ръководства на двата синдиката ще покажат, че са реална сила и ще предприемат реални синдикални действия за изпълнение на решението си за „освобождаване на Ат. Атанасов от длъжност за бюрократично отношение към нуждите на работниците”. Съмнение обаче буди фактът, че г-н Георги Райнов – председател на ОбС на КНСБ – Стара Загора, който присъствува на това събрание не настоя да се изпълни решението на КС на КНСБ, за което бе поставен срок 7 септември 1990 г. Г-н Райнов поиска само да се приеме оставката на стария управителен съвет, подадена още на 17 август. Не означава ли това, че КС на КНСБ – Стара Загора, се е отказал от решението си и не е ли това поредното „премятане” на стачкуващите? След всичко това Стачният комитет на ЗИН заявява, че стачката продължава, тъй като на практика нито едно от основните ни искания не е изпълнено. Вече ни подкрепят ЗМП – от фирма ДЗУ, Нефтохим – Бургас и други предприятия. Ние ще победим, но защо трябва толкова дълго да стачкуваме и кой ще поеме отговорността за загубите? Ръководството, ФСС, или?!!…
СТАЧЕН КОМИТЕТ (Писмото е придружено от 7 подписа на членове на Стачния комитет)