Право на позиция и … без посвещение

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 78, 1990 г.
ПРАВО НА ПОЗИЦИЯ
Без посвещение
Извинявам се на читателите за прекалено обстоятелствената ми позиция след „правото” на Ботьо Буков, но причината е сериозна: веднага след 10-и ноември в Стара Загора започна организирано компрометиране на ред уважавани творци по ефира на Радио Стара Загора и някои други издания, по митинги и събрания. Основната им вина беше в това, че са се реализирали като творци за разлика от други. Върхът на директните и индиректните атаки според мен е лекомисленият „плакат” на Б. Б., подложен до трилевовата му книжчица, от който плакат разбираме, че преди Б. Б. в града на поетите е нямало поети, а само автори, съгласни да бъдат цензурирани, т. е. непълноценни. Аз наистина мислех, че това е лекомислие, не толкова „малко” нахалство, но от отговора на Б. Б. виждам, че съм се излъгал. Като редактор се опитах да обясня на Б. Б., че правото му на отговор е лишено от аргументи срещу конкретната реплика на П. Тонков, че язвителният тон и лекомисленият език на „правото” злепоставят самия Б. Б., а не критикуващия го, че авторът най-добре се защитава чрез творчеството си и т. н., но самиздатският автор беше непреклонен. Сега предлагам на читателите да прочетат отново репликата на П. Тонков, отговора на Б. Б. и сами да си направят своите заключения за интелектуалните, творческите и нравствените позиции и възможности на авторите. На изкушените обаче в литературата ще припомня някои неща. Най-напред – не е работа на критиката да се вълнува от романтичните сънища на авторите с големи амбиции и малки възможности. Нейна работа е обективно да анализира и съпоставя, да оценява реалните постижения и слабости, както и да воюва срещу безнравствеността. Друго – не е работа на един вестник в три или четири свои специализирани литературни издания да се занимава със съмнителните художествени качества на самиздатските напъни на кой да е автор. И още – ако искаш някой да ти върне три лева затова, че толкова си оценил собствената си художествена продукция, която великодушно си подарил, не е речено, че за това трябва да ти се отделя място в кой да е вестник. И понеже стана дума за трите лева, които Б. Б. и от мен ще си поиска, държа да му кажа: че това е голям номер, че то много лесно може така и да се забогатее, но какво сме виновни ние, които не сме възторгнати от подарените ни книги. Нан мен Б. Б. ми е писал следния автограф: „Подарявам една поетична искра на романтика Георги Янев”. Не зная какви уважителни думи Б. Б. е писал на П. Тонков, това си е негова работа, но три лева за тоя автограф и мъчителните ми преживявания на редактор около книгата му ме сломиха. Готов съм да върна книгата на Б. Б. (все пак имам и малки деца, а аз държа на ранната им естетическа подготовка), но три лева няма да му дам. Редно е читателите, пък и почитателите на Б. Б. да знаят някои подробности около поведението му спрямо вестника ни след излизането на самиздатската му книжка. Б. Б. сам дойде в редакцията и много мило и трогателно разговаря с мен. Подари ми книгата си със сърдечния автограф, но аз, верен на критическия си скептицизъм, го предупредих, че този жест, който оценявам правилно, не може да ме ангажира като редактор и критик. Б. Б. ме увери в добрите си чувства и спомена, че това е интимна книга, с интимен тираж и е предназначена за интимни приятели. Много мило, нали! Подчерта, че не ме ангажира с нищо, а ще бъде щастлив (Б. Б. обича натруфената и помпозна, но празна от съдържание лексика), ако споделя интимно с него моята оценка. Трогнах се. Но Б. Б. се оказа прав: аз наистина съм бил романтик! След няколко дни негова близка литераторка ме попита дали ще предложа за публикуване нейна интимна рецензия за книгата на Б. Б. Обясних й, че имам по-различни разбирания за литературната критика. След няколко дни бях подложен на унищожителна критика от Б. Б. За първи път срещах автор, който така упорито и яростно да защитава правото на друг да пише хвалебствено за него. Срещнал твърдата ми позиция, Б. Б. стана инициатор на свалянето ми от „поста” редактор във в. „Септември”. Макар да намери съмишленици сред някои писатели в Стара Загора, опитът му се провали. Лично аз не съм противодействувал, дори го поздравих за инициативността му. Предложих за печат статия за самиздатите, в която един поет приятелски го похвали, без да се аргументира. Преглътнах го. Той има това право. После излезе разширена информация за Ботьовата премиера на книгата, в която прочетохме положителни оценки като за един друг поет, чийто баща също се е казвал Ботьо. Б. Б. не възрази на това. Възразява, при това непочтително е неталантливо на репликата на П. Тонков, който се аргументира сериозно. Б. Б. не оспорва нито един аргумент на П. Тонков, а се опитва да „поетизира” в проза. Уви! Резултатът е равен на поетическите му постижения. На мен не ми е достатъчно, че Б. Б. римува „блика” с „перуника”, „морето” с „крилцето”, „слуша” с „круша”, „палеца” с „показалеца”, за да се възхитя от поетическите му занесии. Не ми достига много: няма я драмата, няма я съдбата, няма ги терзанията, няма я красотата. Красивост има, но красота няма. А красивостта не е естетическа категория. Поезията на Б. Б. не ме изненадва с нищо – нито с теми, нито с идеи, нито с психологически или естетически провокации. Даже се чудя като как тази книжка не е издадена преди 10-и. Стиховете са толкова гладки и безполови, че не виждам да са застрашавали някого. Б. Б. всячески се мъчи да предизвика дискусия за книжката си и донякъде успя – това го оценявам като находчивост и добър организаторски и популяризаторски талант. Дойдоха времена, когато мнозина мислят, че вестниците са длъжни да ги печатат при всеки повод: и какво са сънували, и кой им дължи три лева, и кого не искат да срещат в съня и деня си. Така да се каже, тези хора от „своя си социализъм” бързо се пригодиха към „своята си демокрация”. В случая с Б. Б. се притеснявам и от друго: добре, той наистина е единственият нецензуриран автор, но той става и издател, т. е. ще цензурира чрез вкуса си. А с ниския си естетически критерий, който така щедро популяризира, това е много опасно за младите творци. За мен книгата на Б. Б. е един добре подвързан ръкопис и се чувствам много виновен пред авторите с недобре подвързани ръкописи, че съм станал неволен проводник на неколкомесечно внимание към книга, която е факт от биографията на Б. Б., но не е литературен факт. За да стане литературен факт, е нужно нещо, което Б. Б. очевидно не притежава.
Георги ЯНЕВ

Бележка на редакцията: Редакцията счита, че отдели достатъчно място от оскъдните си страници за книгата на Ботьо Буков, и предлага на авторите, които имат различни становища по въпроса, да кореспондират помежду си отсега нататък.