Звездите на Мондеале 90

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща”, бр. 9, 1990 г.
Звездите на Мондеале 90
„КАПОКАНОНИЕРЕ” ТОТО
Въпрос: С какъв „инструмент” вкарват голове?
Отговор: С обувки от марката „Кронос”, защото с тях играе… Скилачи!
Никой не го включваше в предварителните си сметки. Говореше се за Ван Бастен, Марадона и за кого ли не. Само Салваторе Скилачи не беше споменаван като звезда или голмайстор на „Мондиале – 90”. Роденият на 11 декември 1964 г. в сицилианския град Палермо Скилачи играе до лятото на 1989-та във втородивизионния Месина. След това е отведен от менажерите на „Ювентус”, за да издигнат „Юве” на нивото на империята ФИАТ и всемогъщия й президент Джовани Анели. Сицилианецът изигра един великолепен сезон – 89/90 с бяло-черната фланелка и спечели с „Ювентус” купата на Италия и купата на УЕФА. На световното първенство се очакваше, че Скирачи ще е резерва на Виали, Манчини, Серена и Баджо. Фактите сочат друго – Салваторе е „капоканониере” т.е. голмайстор на Мондиалето. В предварителните срещи след като отбележеше гол Тото тичаше към скамейката и се хвърляше в прегръдките на резервния вратар и съотборник в „Юве” Такони. Последва обяснението: „Такони е магьосник. Не само като вратар. Преди всеки мач предсказва гола, който ще вкарам. Досега познава!” Головете му носеха най-голяма радост на жителите в Торино, където той прескочи за майко, за да види новороденото си второ дете – момченце и русокосата си съпруга. В Торино Скилачи е идол и възгласът „Рете ди Тото!” (Гол на Тото!) беше началото на карнавала в пиемонтската столица. Апотеозът на футболната радост беше централният площад в Торино-пиаца „Сан Карло” и твърдя, че миговете, прекарани на него са незабравими. Иначе Скилачи беше дискретен, дори срамежлив в интервютата си, особено по телевизията. Излъчваха ги най-често от базата на италианския национален отбор край Рим. Докато съиграчите му обикновено бяха изтегнати в шезлонги или седяха на мраморния парапет край луксозния басейн. Салваторе беше някъде по стълбището или около трапезарията. Отричаше, че е новото „златно момче” на италианския футбол и не се съгласяваше да го сравняват с Ривера и Паоло Роси. Това сякаш се потвърждаваше и от факта, че Анели все още не го е будил по телефона, както е правел с Платини, когато французинът беше на върха в „Ювентус”. На малкия финал Тото отбеляза своя шести гол от дузпа шест минути преди края на мача и постигна един италиански рекорд в един сезон (89/90), отбеляза 27 гола в мачове за първенството на Италия, европейския клубен турнир и световния шампионат. При Ван Бастен този показател е 26 гола… Сега трябва съвсем малко, за да догони Паоло Роси. Нужно е да изиграе един силен сезон, подкрепен от Баджо, Хеслер, Джулио Сезар и останалите от „Старата госпожа”. Пътят минава и през стадиона в Сливен.
инж. Георги СОФКИН