Старозагорските улици с истинските си имена

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща”, бр. 9, 1990 г.
На адрес: Комисията по преименуване на обекти в ОбНС
СТАРОЗАГОРСКИТЕ УЛИЦИ С ИСТИНСКИТЕ СИ ИМЕНА
Демократизирането на нашия обществен живот извиква необходимостта да бъдат върнати истинските имена на старозагорските улици. Изгорена до основи от пълчищата на Сюлейман паша, Стара Загора възкръсва отново като град с красив градоустройствен план. Пламенни и образовани родолюбци поставят тогава имената на правите старозагорски улици. Насочват погледа си към българските царе и избират най-великите: цар Борис, цар Симеон, цар Асен, цар Калоян, цар Самуил, цар Шишман, за да именуват с тях централните артерии. Великите български революционери и просветители Патриарх Евтимий и Отец Паисий, Раковски и Каравелов, Левски, Славейков, Ботев, Ангел Кънчев, Хаджи Димитър, Стефан Караджа остават сред жителите на града като имена на улици. Видни старозагорци, участници в борбите за свобода и просвета като Кольо Ганчев, Господин Михайловски, Сава Силов, братя Жекови, Руси Аргов, Захари Княжески, Александър Екзарх, Антим Първи, Неофит Рилски, Анастасия Тошева, Митрополит Методий стават имена на улици. Образите на Цар Освободител, Гурко, Столетов, подполковник Калитин, граф Игнатиев живеят в сърцето на възродения град като имена на улици. Втората майка на Борис трети, занимавала се с благотворително дело, остава в паметта на старозагорци, чрез улица „Царица Елеонора” /днешният бул. „Славянски”/. След 9. ІХ. 1944 год. всичко създадено от родолюбците беше подложено на критика и преоценено под нов идеен ъгъл. Начело на градската управа застанаха последователно едни от най-образованите хора на комунистите: Тачо Даскалов, Бончо Койчев, Минка Стефанова. Те оглавиха изпълкомите на съвета. Първите двама бяха с юридическо образование, а Минка Стефанова беше моя учителка по литература в старозагорската мъжка гимназия. Именно те вандалски, с необяснимо настървение се нахвърлиха върху имената на старозагорските улици. Всички български царе бяха задраскани. Брутален акт, целящ да убие националното самосъзнание на старозагорци! „Цар Симеон” стана „Георги Димитров”, „Цар Борис” – „Неделчо Николов”, „Цар Калоан” – „Маршал Толбухин”, „Цар Асен” – „Георги Кирков”, „Цар Самуил” – „Майор Кавалджиев”. Представителите на българската православна църква бяха подложени на истинска гавра. „Патриарх Евтимий” стана „Девети септември”, улицата с името на възторжения строител на Аязмото „Митрополит Методий” се превърна в „Й. В. Сталин”, улиците с имената на новобългарските учители „Неофит Рилски” и „Антим Първи” превърнаха в „Нако Шоколада” и „Димчо Стаев”. С името на народния поет Иван Вазов моята учителка по литература именува северната петдесетметрова ограда на Хаджийоговите гробища! Грозна истина! Може би с това е искала да изрази своята комунистическа солидарност с отрицателното отношение на Димитров, Благоев и Тодор Павлов към патриарха на българската литература. Тук е мястото да кажа, че един от тях беше по-различен. Енергичният ръководител Йордан Капсамунов изразяваше твърдо несъгласието си с промяната на имената. Той много обичаше града си, най-вече ценеше делото на Митрополит Методий. По негово настояване една нова улица взе името на Анастасия Тошева. Сега тя е „Митьо Станев”. Тъжният поменик на улиците може да бъде продължен… Мисля, че е назряла необходимостта старозагорската общественост да се заеме с връщането на истинските имена на улиците, тези, оставени ни от нашите деди, за да раждат в сърцата ни любов към България и родния град.
Пенчо БЕНЕВ