Наши екстрасенси отново в Украйна

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща”, бр. 10, 1990 г.
НЕ ДА ГОНЯТ ДЯВОЛИ И ЗЛИ ДУХОВЕ
Наши екстрасенси отново в Украйна
От 6 до 28 август т. г. старозагорските екстрасенси Момера Пенчева, Иван Костов и Методи Губеров, заедно с председателя на Българското дружество по психотроника Кубрат Томов гостуваха отново в Съветския съюз. С тях разговаря сътрудничката на вестника Елена ХРИСТОВА.
-Г-жа Пенчева, само преди два месеца заедно с Иван Костов участвувахте в големия форум на съветските екстрасенси в Киев. Какво наложи повторната ви визита толкова скоро?
М.ПЕНЧЕВА: Към нас бе отправена гореща молба от пациентите от миналото ни гостуване и от украинската общественост да се върнем час по-скоро. Бяхме затрупани с писма, покани, молби. Трудно е да не откликнеш, особено когато става дума за населението на Украйна… имам предвид Чернобил. Пребиваването ни, организирано от различни обществени организации, включително и от Фонда за милосърдие, обхвана селища най-вече в тези области: Киев, Полтава, Одеса, Крешенчук, както и Курск в РСФСР. За разлика от миналия път сега сеансите бяха провеждани само от нас тримата. Само веднъж с нас участвува една от най-нашумелите екстрасенси Серафима Руденска, която пък ни покани на свои сеанси в Курск.
-Разкажете ни за някои по-характерни случаи.
М.ГУБЕРОВ: Бяха поразен от огромния интерес, проявен към нас и то след като по тези места бяха минали такива феномени като Алан Чумак, Кашпировски, Руденска и най-вече Джуна. В залите по време на сеансите присъствуваха по 3-4000 души. Най-напред пред тях излизаше Кубрат Томов, който ни представяше. Много от хората бяха докарвани от болницата, придружавани от лекари. Сред публиката бяха поставени микрофони, за да получаваме веднага отговор за съответните реакции. Разбира се, най-голямото удовлетворение идваше от потвърждаване на нашите диагнози от някои по-скептични лекари. Обикновено Момера се концентрираше върху детска церебрална пареза и очни заболявания. Иван Костов – върху черен дроб и жлъчка, а аз – към безплодие и епилепсия. И тримата заедно действувахме върху ендокринните нарушения, които там са най-масови, както и очните, и неврогенните. За нашата практика е характерно това, че не включваме хипноза и сугестия за разлика от някои съветски колеги. От моите случаи съм запомнил този и с известния оперен певец Анатолий Севелиев, който след година и половина куцане излезе на следващата вечер и демонстрира нормално ходене. Получихме и информация, няколко дни след въздействието за намаляване пристъпите на болни от епилепсия.
М.ПЕНЧЕВА: Примерите са много, имаше проходили деца, проговорили. Имах случай с жена от Свалява с температура 38 градуса, която след сеанса спадна под нормалната – 36 градуса. Хората ни прегръщаха, плачейки от радост и благодарност, придружаваха ни до хотелите, някои ни намираха дори в други градове на 300-400 км разстояние, за да ни благодарят и да присъствуват отново на сеансите ни.
Ив.КОСТОВ: От моите случаи бих споделил този с 29-годишен мъж, загубил говора си след прекаран инсулт. Направих му индивидуален сеанс и на следващата вечер майка му излезе пред цялата зала и съобщи, че синът й проговорил отделни думи и между тях и най-скъпата – „мама”. В Курск една женица се свиваше от жлъчни болки. Изкараха я на сцената и в първите минути болките й се усилиха много, но към края на сеанса изчезнаха. Помолихме да й направят нови снимки на жлъчката. Когато дойде след изследванията, започна да ни прегръща.
За уникалните и странни възможности на нашите екстрасенси четем във в. „Заря Полтавщины”: „Българските екстрасенси се събраха у нас не да гонят дяволи и зли духове, а да поставят диагнози достатъчно точно и да правят лечебни сеанси, за което получиха всеобща благодарност.”
М.ГУБЕРОВ: Имаше наистина много отзиви за нас, непрекъснато ни съпровождаха журналисти от радиото и от пресата. Изглежда в Съветския съюз напълно са свалени бариерите пред свръхсензорните феномени.
-Съобщават и за благотворителността ви.
М.ПЕНЧЕВА: Много от нашите сеанси бяха за фонд „Милосърдие”. А специално в Курск средствата от двата сеанса, проведени заедно със Серафима Руденска, бяха внесени за построяване на училище в родното й село.
-Мислите ли, че между вашата дарба и човешката етика има някаква положителна връзка?
М.ПЕНЧЕВА: На всички им се струва, че сме добри. Учените, са на мнение, че колкото повече се развива тази биоенергетична способност за здравна терапия, толкова по-хуманен, по-чист и по-добър би трябвало да става нейния носител.