От двете страни на барикадата. Има ли трета?

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща”, бр. 11, 1990 г.
ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БАРИКАДАТА. ИМА ЛИ ТРЕТА?
Стачката в Завода за информационни носители на фирма „ДЗУ” – Стара Загора, започнала преди 45 дни продължава. Напрежението расте, а заедно с това и загубите на фирмата. Събитията през последните дни не доведоха до желаната развръзка. В днешния брой ви предлагаме три гледни точки към конфликта.
Илчо Петков, председател на стачния комитет: „Считаме, че събранието на пълномощ-ниците, състояло се на 11.09.1990 г. е формално законно. Не беше изпълнено първото ни синдикално искане за избор на нов Управителен съвет с широко представителство. При избора на пълномощници трябваше да присъствуват представители на двата синдикални съюза и да се разясни на колективите колко е отговорна ролята на пълномощника. Това не беше направено и в повечето поделения на фирмата не бяха отзовани старите пълномощници, а само допълнени с нови. При възприетата норма на представителството 1:150 не беше зачетено мнението на КТ „Подкрепа” на ДФ „ДЗУ”. В знак на протест те излязоха пред събранието с декларация, но бяха лишени от възможността да я прочетат. До болка познатия сценарий се повтори отново. В новоизбрания УС влязоха 9 човека, които преди това си бяха подали оставките с мотивировката, че в създалата се ситуация не могат да продължат да работят, между които е и ген. директор Ат. Атанасов. След събранието изпратихме декларация до УС на ДФ „ДЗУ”, в която изразяваме нашето несъгласие със събранието и с решението, че ще отстояваме нашите позиции. За в бъдеще разчитаме на подкрепата на другите поделения на фирмата и заводите от страната, защото сме уверени, че нашите искания са справедливи. Разчитаме и на подкрепата на двата синдиката и се надяваме, че няма да ни подведат.”
Атанас Атанасов, ген. директор на фирма „ДЗУ”: „Господата стачкуващи представиха своите синдикални искания на 8-я ден от обявяването на ефективната стачка. Тяхната основна цел е дестабилизация на фирмата в услуга на политическите стремежи на определени сили в нашето общество. Настояването за моята оставка, като неотменимо условие за обсъждане на всички останали претенции, според мен е израз на груб натиск и крайно недемократичен подход. Това, което правят стачниците, не е разграждане на тоталитаризма, а целенасочено рушене на народното стопанство. На събранието на пълномощниците от представители на поделения на фирмата извън Стара Загора изразиха недоволство, че се отделя голямо внимание на стачкуващите за сметка на останалите, които действително се нуждаят от помощ. Изразявам несъгласие с декларацията на стачния комитет за недемократичния подход при определяне нормата на представителство. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Правилника за прилагане на Указа за стопанска дейност, нормата е съгласувана с фирмения синдикален съвет на КНСБ, който има най-голям брой членове във фирмата. Стачката трябва да бъде прекратена. Нейното продъл-жаване води до все по-голямо нарастване на финансовите загуби, до формиране на недоверие в партньорите на фирмата и обществеността, до гибел на онова, което сме постигнали с цената на много труд, в продължение на много години.”
Проф. Кръстьо ПЕТКОВ, председател на КНСБ: „Конфликтът в „ДЗУ” е сложен, многопосочен. В него се преплитат твърде много интереси – държавни, синдикални, междулич-ностни. Според мен лично конците се дърпат от София. Синдикатите досега вървяха по горещите следи на конфликта. Хубаво е, че вече се набъркахме, навлязохме дълбоко в него. Ние подкрепяме законните искания на стачниците, но бихме искали и те да спазват закон № 1 на всяка стачна борба: след като бъдат изпълнени основните искания, да не се разширяват до безкрай. За нас стачката е законна и ние сме готови да отпуснем и средства от националния стачен фонд. Но не това е най-важното. За нас главният въпрос е каква ще бъде съдбата на тези 18 хил. души, които работят във фирмата, какво е бъдещето на „ДЗУ”. Той не може да бъде решен със стачки, със стратегията на разрушаването. КНСБ е готова да защити интересите на трудовите хора. Ние заявихме на ръководството на фирмата: ако тръгнем към масови съкращения без конкретна програма за трудовата заетост – пренасочване, преквалификация и т. н. – ние ще вдигнем целия колектив на стачка. Но пак казвам, най-важното е ще се намерят ли достатъчно кадърни специалисти в тази огромна фирма, които да я изправят на крака. Главният проблем не е генералният директор Атанасов, макар че на негово място аз бих си подал оставката. Той страда от една стара болест – липса на комуникативност, на контакти с хората. Но все пак оставката е личен въпрос, въпрос на личен морал.