Воденичният камък на невърнатия заем

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 79, 1990 г.
ВОДЕНИЧНИЯТ КАМЪК НА НЕВЪРНАТИЯ ЗАЕМ
● Дълго умувах как да започна този не много лицеприятен текст. После се сетих за думите на баща ми, който говореше, че заплатата си дели на две – едната част я дава в заем, а с другата си плаща заема. Аз недоумявах какво ли ще значи това и той обясни, че едната част я дава на мен в заем, за да се грижа за него на старини, а с другата част си връща заема на дядо…
И тъй Великото народно събрание прие закон за пенсиите. Добре, защото пенсионерите са два милиона. Говорим и за индексация. Но така или иначе дълго чаканите придобивки за хората в третата възраст нещо се бавят и с това ние още повече им задлъжняваме като общество. В такъв случай подобна съдба ще имат в идните години и хората във втората възраст, както социолозите ги наричат хора в активна трудоспособна възраст. По света има различни форми за социално обезпечаване на пенсионерите и инвалидите. У нас, в тоталитарното минало, фондовете бяха така набъркани, та се налагаше да се дават почти СИМВОЛИЧНИ ПЕНСИИ и помощи, колкото човек да не умре от глад под булото на светлия комунистически идеал. Още преди 17 години в Стара Загора се заговори за домашния социален патронаж, а 10 години по-късно тази форма е обособена със самостоятелен център. Според данните от една проверка на Общинския комитет за държавен и народен контрол в Стара Загора в домашния социален патронаж са обхванати 137 нуждаещи се, докато „компетентните органи” са преценили, че по план (какво ли не се плануваше преди 10 ноември) нуждаещите се са 160, макар че неудовлетворените молби са 90. а какво ли пък е действителното положение? Ако надникнем в общинските регистри, няма как да не забележим, че от 190-хилядното население на общината 13.80 на сто са хора над 60-годишна възраст, или това са 26 220 души. Съпоставени с обхвата на домашния социален патронаж, можем да установим, че той е само за 245 души, което прави по-малко от един процент. За любителите на точните цифри ще уточним – 0,93 на сто. На фона на ПЕЧАЛНАТА СТАТИСТИКА бихме могли да видим, че въпреки откритите преди година два центъра за социален патронаж в селата Казанка с обхват 63 души и Братя Кунчеви с 45 души, положението не е кой знае колко променено. Поради липса на условия молбите на многото желаещи не се удовлетворяват. И как могат да се удовлетворят при положение, че домашният социален патронаж е оставен едва ли не да се развива от само себе си. В механизма на осъществяване на патронажа проблемите са много и най-различни. Нека вземем изхранването на възрастните хора и инвалидите, които сами не могат да се грижат за своето домакинство. В Стара Загора за това е определен вегетаринският ресторант. Това решение, разбира се, е временно. Съставянето на менюто се извършва от главния готвач на ресторанта, а не от медицинско лице (в случая Мария Тонева). Не се извършва и необходимият контрол. Няма диетични менюта, въпреки че 22 са болни от диабет и 37 са със сърдечно-съдови заболявания – общо 43 на сто от хората, включени в патронажа. Ще уточним, че за събота и неделя се раздава суха храна, а закуски се раздават веднъж месечно, а не на 10 дни, както е определено в Наредбата на Министерството на народното здраве. За да се види, че обществото много малко се грижи да си върне „заема” на старите хора, които по-рано са се трудили и са давали блага, ще допълним, че домашният социален патронаж е НЕЩО КАТО ЗАВАРЕНО ДЕТЕ. Може да се каже, че всичко тук се крепи на временни мерки. Освен временния вегетариански ресторант в Стара Загора, временно се ползва столът на училището в Братя Кунчеви, където меню се изготвя от медицинска сестра, но диетични ястия няма. В Казанка пък кухнята е достатъчна за изхранване на записаните стари хора, но, забележете, няма умивалня за кухненските съдове!? Да не говорим, че работещите в кухнята са с нередовни здравни книжки, а за нарушаване на санитарно-хигиенните изисквания са съставени 9 акта. Ще обогатим пъстрата палитра на проблемите в домашния социален патронаж с транспортното обслужване. В Стара Загора обслужването е със стари автомобили – подаяние от различни организации, смилили се да отстъпят бракуваните си коли. В Казанка разполагат само с един „пенсиониран” джип, на когото чакат три села. На него се разчита и за доставянето на продуктите от общинския център. Подобна е картината и в Братя Кунчеви. Затова се отказват и молбите на желаещите стари хора от Оряховица и Дълбоки. Така горе-долу изглажда работата в домашния социален патронаж. И ако сега държавата тупа празни джобове и „смита” хазната (така се мете празен хамбар), то явно трябва сами да си помогнем. Тук като положителен пример трябва да се посочи инициативата на Общинския комитет за държавен и народен контрол, вместо предписания да изпрати покани до редица наши фирми – ДЗУ, „Берое”, „Боруй”, „Верея-автотранспорт”, „Загорски строител”, „Загорец”, „Агробиохим”, „Бузлуджа” и някои други, да помогнат на домашния социален патронаж с дарения. Така сигурно нещата ще потръгнат. И да не забравяме приказката, че мъдростта е в старите хора. А щом имаме мъдрост, ще имаме и бъдеще.
Кънчо ПЕНЕВ