Още веднъж за жертвите през 1877 година

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 80, 1990 г.
ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ЖЕРТВИТЕ ПРЕЗ 1877 ГОДИНА
В последните дни на септември 1879 г. едно събитие ознаменува началото на възстановяването на изпепеления град. Паметната церемония при полагането на основния камък от първия източнорумелийски губернатор Алеко Богориди започва с прочитането на специален приказ, благодарствен молебен и завършва с всеобщо веселие.
Полагането на основния камък неизменно се свързва със събитията от Руско-турската война и по-точно с трагичната смърт на половината от българското население на Стара Загора. Саможертвата на града го нарежда до градовете герои, мъченици от Априлското въстание. Страшният спомен за кланетата никога не избледнява и се превръща във важна съставна част от историческата памет. Съвременници и потомци със скромни средства, събрани от доброволни пожертвования, „въздигат на 19 юлий 1902 г.” паметника на „Защитниците на Стара Загора”. Инициативата принадлежи на общината, която още през 1879 г. не пропуска да положи под основния камък медна плоча с обширен надпис. След като се посочват датата, имената на Ал. Богориди, император Александър ІІ и княз Ал. Батемберг, както и имената на д-р Въбкович (Директор на земеделието и обществените сгради), на старозагорския префект Нестор Марков и градския кмет Стефан Ст. Салабашев, недвусмислено се отбелязва: „Възобновяемият този град Стара Загора ся разсипа, оплени и изгори във времето на Руско-турската война на 19 юлий 1877 г. (ст.ст. – б.м. от Рождество Христово при нашествието на турските войски, предводителствувани от Сюлейман паша, при което нашествие ся избиха, изклаха и изгориха 7859 Българи: мъже, жени и маловъзрастни детчица. Преди разсипванието, градът Стара Загора броеше до 4419 домове с 25460 души жители, после разсипването останаха 1089 домове с 10650 души.” (Отчет на Археологическото дружество „Августа Траяна”, Стара Загора, 1915, с. 32). Сега, когато в чест на Деня на Стара Загора похвалната инициатива на Общинския съвет и обществеността предвижда да се „експозира текстът послание, оставен от първостроителите на града”, отново възниква въпросът за броя на жертвите. Известно е, че от 23 до 30 юли 1877 г. като безкрайно отражение на пожарищата, обхванали Старозагорското поле, се проточват кервани с бежанци. Числото на пострадалите и търсещите убежище се увеличава неимоверно много. Заедно с местните жители броят на българите достига до 45000 души. В паметните утринни часове на 31 юли около 20 000 души успяват да напуснат града в панически бяг. Около 14500 души беззащитни граждани намират смъртта си под ятагана на развилнелите се башибозуци и черкези, а други 10000, главно жени и деца, са продадени в робство. Потвърждение на тези цифри може да се намерят и в книгата на Георги Димитров „Страданията на българите и Освобождението на България през 1877-1878 г.” (С.,1902 с. 145-180). На няколко десетки страници са описани покъртителни картини на клането, подкрепени с автентични данни, изнесени от очевидци. Авторът посочва, че „положителната цифра на погиналите не е определена и не може да се определи…”. Неговите приблизителни изчисления сочат цифрата 14500, в която се включват около 5-6000 души граждани на Стара Загора. Така, приблизителното съвпадение на цифрите показва, че двата източника са точни. В случая с полагането на медната плоча под основния камък общинската управа се е задоволила да посочи броя на избитите местни граждани. Оттук идват колебанията и различията в публикациите. Поради това уточняването на цифрата е въпрос не толкова на научен престиж или опит за оправяне на несъществуваща грешка. Когато се спираме на цифрата 14500 души, не само се доближаваме до истината, но и отдаваме нужната почит към паметта на безименните жертви.
Нейчо КЪНЕВ