Духовна пътека до Бесарабия

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 80, 1990 г.
ДУХОВНА ПЪТЕКА ДО БЕСАРАБИЯ
В края на 18 и през 19 век в Бесарабия се преселват българи, за да основат на нова земя свои български колонии, градове и села, за да създадат училища и да запазят родния си език, нрави и обичаи. В средата на миналия век един възрожденец на име Захарий Княжески придружава преселници от дунавските села в България до Бесарабия. Около 1854 година той отвежда старозагорските девойки Анастасия Тошева и Александра Милкова, които учат по това време в Одеса, в село Жуковци, за да се научат да точат хубава и тънка коприна. Тук Анастасия превежда от френски език ръководство за хранене на копринени буби, послужило на Княжески при съставянето на българско „Практическо руководство за шелководството”, издадено в Цариград през 1859 година, предназначено да подготви българите за модерно бубарство. Идеята за тази полезна книга, заедно с придобития опит, тръгва от Бесарабия към България. През месец август т. г. в града на Захарий Княжески се роди друга идея, но идея неделима от дълговечната духовна пътека до Бесарабия. Колективът на библиотеката, която носи името на видния българин, подбра с професионална отговорност около 120 заглавия на книги на български език за възрастни и деца от богатия си фонд и ги изпрати в дар на бесарабските българи чрез редакцията на вестник „Родно слово”. Благодарността на хората от този далечен „български” край намери израз на страниците на вестника, чийто брой 19-20 от 23 август редакцията изпрати до колектива на УНБ „Захарий Княжески” – Стара Загора. Пред взаимната сърдечност и духовна близост, пред силата на родното слово се рушат изкуствените прегради във времето. Сред изпратените книги, излезли от печат през последните четири десетилетия на нашия век, срещаме художествени произведения от български писатели: Иван Вазов, Цанко Церковски, Дора Габе, Ламар, Димитър Талев. Интересът на далечните ни приятели ще бъде предизвикан от заглавия като „Антихрист” на Емилиян Станев, „Велики сенки” на Вера Мутафчиева, „Солунските братя” на Слав Хр. Караславов, „Барутен буквар” на Йордан Радичков. За обогатяване езиковата култура на бесарабските българи ще допринесат книгите „На езиков пост” на Любомир Андрейчин, „Правописен речник на българския книжовен език”, „Граматика на българския книжовен език” на Стоян Стоянов. Запазила ценностната си стойност през годините, не по-малък интерес ще събудят книгите в областта на българската история: „Княз Борис І” и „Ювиги хан Омуртаг” на Димитър Мантов, „Българи” на Ефрем Карамфилов, а книгите „Ботев в спомените на съвременниците си” и „Романът на Яворов на Михаил Кремен ще напомнят на нашите съвременници в Бесарабия, че в съзнанието на хората оцелява паметта за онези личности, чийто ум и дело са свързани с народа.
Невена ГАНЕВА