За параклиса „Св. Теодор Тирон“ на „Аязмото“

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 80, 1990 г.
ЧИСТ ВЪЗДУХ ЗА ЧИСТИ ДУШИ
…ИЛИ ЗА ГРОБА НА МИТРОПОЛИТ МЕТОДИЙ КУСЕВ И ПАРАКЛИСА „СВ. ТЕОДОР ТИРОН” НА „АЯЗМОТО”
Трябва да признаем, че широката старозагорска общественост малко знае за параклиса „Св. Теодор Тирон”. За малката красива църквица, кацнала на самия средногорски връх в лесопарка „Аязмото”, сред бухналото море от вечно зелени кипариси, пинии, кедри. Почти нищо не са чували старозагорци и затова кой е съградил тази великолепна християнска обител, южно от която е застанал на вечно бдение строгият и величествен гроб на първия старозагорски митрополит Методий Кусев. Впрочем, доскоро се чуваха и гласове, които оспорваха самото съществуване на тези православни български светини. Не било възпитателно, погрешно било от идеологическо гледище „тези обекти – църквата и гробът на владиката – да стоят в съседство с представителното увеселително заведение” – ресторанта „Аязмото”?! Но апологетите на класово-партийния подход едва ли са забравили (друг е въпросът дали ще признаят!), че споменатият ресторант е построен не другаде, а върху престъпно разрушения в края на 60-те години скромен митрополитски дом, където на 1 ноември 1922 година дядо Методий, строителят на „Аязмото”, бе склопил очи в пълно монашеско нестежение. Но ето, дойде време – за някои от тези неща – да разкажем свободно, публично.
Основна, неразделна част към цялото социално и залесително дело на старозагорския благотворителен комитет „Св. Поан Милостиви”, основан през 1895 година от митрополит Методий Кусев, е била и съграждането на манастирския храм на върха на един от хълмовете северно от Стара Загора, над извора при „Аязмото”. Полагането на първия камък е засвидетелствувано с акт от 2 май 1895 година. В документа дословно е отбелязано: „Днес 2 май 1895 година за възпоменание първото празнуване на равноапостолния български княз и просветител Св. Борис – Михаил, положи се основният камък на настоящия параклис, посветен на Св. Борис и въздигнат върху щерната на „Аязмото”, посветена на Св. Великомъченик Св. Теодор Тирон.” В много официални писма от онова време (свързани със Старозагорската митрополия и градските власти) се споменава за хора на строителните работи по издигане параклиса на „Аязмото”. Обаче едва когато благотворителният комитет „Св. Йоан Милостиви” – в лицето на своя пожизнен председател старозагорският Митрополит Методий Кусев – влязъл в ролята си на пряк ръководител, работите потръгнали. Безспорна е ролята на митрополит Методий и в това строителство. Тя е видна от чл. 3 на утвърдения по негово лично настояване комитетски устав, засвидетелствувана е и в протокол от 17 април 1896 година, където са разгледани задачите на комитета „Св. Йоан Милостиви”. В точка 1-а от протокола се пояснява, че съгласно устава „комитетът има за задача да залеси голите баири северно от град Стара Загора и да издигне на бъдещия парк „Аязмото” параклис на Св. Борис І”.
Изграждането на параклиса било извършено на два етапа. За първия етап на строежа се срещат сведения в писмо до Комитета от 25 юли 1897 година до окръжния управител на Стара Загора. Там между другото е отбелязано: „…параклисът е построен с частни дарения и като архитектура представлява еднокорабна базилика с малък купол без трансцеп с вътрешни размери при основите 5,30 на 3,80 метра”. Самата постр043Eка е покривала изцяло басейна (щерната) при „Аязмото”. Отначало в параклиса не е имало електрическо осветление, а на Светия Престол – в нарочна сребърна кутия – се съхранявали „частици от Светите мощи на Св. Теодор Тирон”. За първоначалната вътрешна украса на параклиса са водени няколко преписки с търговската фирма „Рашев и син” в Одеса, на която Методий Кусев възложил да се свърже с художник и подадени от Старозагорската митрополия указания да бъдат нарисувани пет големи икони. Църковните утвари били набавени също от Русия, а иконостасът – от орехово дърво – бил изработен в България. По-сетне, след реконструкцията и подмяната на интериора през 40-те години на ХХ век, старият иконостас и иконите от параклиса „Св. Теодор Тирон” били предоставени за обзавеждане на новоизградения храм в село Арнаутито, Старозагорска епархия. Все по същото време – при първоначалното строителство от края на ХІХ век – се предприело и построяването на митрополитска жилищна сграда с размери 23 на 17 метра, която била разположена западно от параклиса и в архитектурно отношение се съчетавала естествено с ландшафта. Понастоящем тази сграда не съществува. Била е съборена през 1969 година, за да се построи – както казахме – на нейното място ресторант. Първоначалният параклис, с посочените размери и устройство, впоследствие с разрастването на Стара Загора ставал все по-тесен за богомолците и посетителите на „Аязмото”. Нарасналите нужди принудили Старозагорската митрополия да образува фонд за доброволно набиране на средства, с които да бъде изграден солиден манастирски храм. В сегашния си вид храмът „Св. Теодор Тирон” на „Аязмото” е тържествено осветен на 26 ноември 1933 година от втория поред старозагорски канонически митрополит Павел. Живописната зография в интериора на храма е дело на художника Николай Ростовцев, който работил по поръчка на третия старозагорски канонически митрополит Климент. Стенописта – византийска мозаична имитация – е в стил ХVІІ век. Осъществена е през 1944 година. Забележителният резбен иконостас и иконите са изработени по-късно – през 1952 година, също по изричното указание на старозагорския митрополит Климент, който имал забележителен усет към красивото и ценното в изкуството, към художествено непреходното. Иконостасът от орехово дърво излязъл този път изпод длетото на Тодор Христов, професор в художествената академия „Николай Павлович”, а иконите – в стил „византийски” – са изрисувани от йеромонах Николай Шелехов от руския манастир край село Кокаляне, Софийско. Неразделна част от манастирския храм на „Аязмото” е гробът на старозагорския владика Методий Кусев. Интронизиран на старозагорския архиерейски престол на 14 юли 1896 година, пламенният родолюбец ръководи с православна отдаденост и негаснещ патриотичен порив поверената му епархия до сетния си дъх през ноември 1922 година. Тежка каменна плоча във формата на стилизиран православен кръст отбелязва гроба на приснопаметния български йерарх. Върху плочата е вграден неговият образ. Релефно образът на митрополит Методий е предаден в бронзов медалион – естествена големина и надпис околовръст: „Старозагорски Митрополит Методий”. А от другата страна полираната плоча от черен гранит е увенчана с разтворена книга с паче перо и лаврови клонки, под които с едри букви четем: „МЕТОДИЙ, МИТРОПОЛИТ СТАРОЗАГОРСКИ. ПРИЛЕП 1838-СТАРА ЗАГОРА, 1922 ГОДИНА”. А по-долу – в каре – е разположен следният библейски текст с посвещение:
„Той беше като слънце,
светнало над храма на
                                                          Всевишния,
като огън със смирна в кадилница,
като маслина с плодове и като кипарис,
който се издига до облаците.
                                                         (…Сирах, 50)
Вечна и блажена му памет!
Признателната Старозагорска епархия.”
Задължително в такива случаи, според православните канони, надгробно посвещение тук отговаря напълно на личността на дядо Методий. Защото тленните останки из този метежно-бунтовен дух, на този черноризец-революционер, на големия българин Методий Кусев – по негово изрично поръчение – се покоят в сърцето на създадения от самия него парк „Аязмото”. В оградения с мраморен бордюр гроб, в непосредствена близост до изградения също от Методий Кусев храм „Св. Теодор Тирон” – там, където на 28 февруари 1895 година митрополит Методий засадил първите дръвчета и положил като апостол началото на голямото си залесително дело, днес ние – потомците, свеждаме благодарствени чела. Надгробната плоча с барелефа на митрополит Методий Кусев и цялостното оформление на гроба са дело на художника професор Никола Кожухаров, родом от Стара Загора, горещ почитател на покойния архиерей. В проекта на паметника са участвували и архитектите Георги Стойков и старозагорецът Христо Димов, под чието ръководство са осъще-ствени техническите работи. Откриването и освещаването на паметника било извършено при голяма тържественост от старозагорския митрополит Павел на 30 октомври 1938 година, когато се навършили сто години от рождението на митрополит Методий Кусев и шестнадесет години от блажената му кончина. На ритуала, широко отразен в тогавашния печат, присъствували представители на Старозагорската епархия и общината, дейци на македонските организации, видни политици, църковници и общественици от страната. И какво съдбовно предопределение! Какво свещено за всеки старозагорец, за всеки българин място! Там, горе на „Аязмото”, в тишината при параклиса „Св. Теодор Тирон”, където преди сто и пет години митрополит Методий Кусев със собствените си ръце слага началото на родолюбивото си дело, днес и навеки е съхранен споменът за един православно отдаден живот, за един подвиг.
Иван МАТЕВ