В Харвардския университет се проведе 26-ата церемония по раздаването на Анти-Нобеловите награди. Сред удостоените с приза бяха египетският професор Ахмед Шафик, изследвал влиянието на долното бельо върху сексуалността на плъховете и британеца Томас Туейтс, който в продължение на три дни живя като коза, предадоха световните агенции, цитирани от БТА.
Ахмед Шафик от университета в Кайро не можа да получи своята Анти-Нобелова награда, тъй като той почина през 2007 г. Но журито оцени по достойнство неговия труд от 1993 година, в който професорът установил, че когато на плъховете се сложат полиестерни слипове, това вреди на половия им нагон. Когато гризачите обуят вълнено или памучно долно бельо, такива ефекти върху сексуалността им не се наблюдават.
Сред десетте лауреати тази година фигурираше, също в раздела биология, британецът Тома Туейтс. Той си измайстори протези, които му позволиха да ходи на четири крака, досущ като коза. Експериментът си той проведе в швейцарските Алпи, като дори си готвеше трева, за да види как се чувстват тези животни. Туейтс подели наградата си с друг учен, превъплътил се в животно в името на изследванията си. Става дума за неговия сънародник от Обединеното кралство Чарлз Фостър. Той се опита да влезе в кожата на язовец, на лисица, на елен, на видра и на птица. Двамата лауреати получиха, както и всички останали, трофей под формата на голям часовник и банкнота от 10 хиляди милиарда зимбабвийски долара, чиято стойност е под един евроцент.
В раздела икономика бяха отличени двама новозеландци и един британец, които изследваха личността на камъните. В областта на химията отличие получи концернът Volkswagen във връзка с даващия фалшиви данни софтуер на автомобилите им, който позволи да се заобикалят строгите изисквания за изпусканите от тях вредни газове. В областта на психологията беше отличен трудът на проф. Гордън Лоуган от американския университет Вандербилт. Ученият можа да установи, че най-виртуозните лъжци са младите хора.
Комичната церемония по раздаването на Анти-Нобеловите награди бе учредена през 1991 г. от Марк Ейбрахамс, основател и редактор на списанието „Годишник на невероятните изследвания“ и няколко университетски организации от Харвард и Радклиф. „Целта на тези награди е да бъде почетено необичайното творчество и богатото човешко въображение, както и да се стимулира интересът на хората към науката, медицината и технологиите“, споделя Ейбрахамс.
Коледарите са неразделна част от българската коледна традиция, носещи духа на празника чрез песни, благословии…
Атентаторите често се възприемат като сенчести фигури в историята, но зад техните действия стоят сложни…
Киселото зеле е не само важна част от традиционната българска кухня, но и продукт с…