Вече 9 години този проект демонстрира, че е възможен тип образование, постигащ не само високи резултати в усвояване на знания, намаляващ отсъствията на учениците, но и превръщащ училището в място на изживяно щастие и то не само от децата, а също от учителите и дори от родителите им.
Началото на проекта е в 2014 година. Оттогава всяка година по това време екипът на проекта си взема сбогом и всяка година се намират спонсори за продължаването му, защото е един от най-действените и резултатните в доста закостенялата българска образователна система. Надявам се и този път спонсори да открият този екип не само, за да бъде продължено щастливото учене, а и да бъде разширен проектът в много повече училища. През тази учебна година той е разширен и с обучението на студенти в четири български университета, които са подготвени да „преподават“ щастие.
„Моделът на неформално образование по щастие допълни ученето в начална образователна степен. Прилагането му не е алтернатива, а усвояване на оперативни и емоционални компетенции, възможност малките ученици да станат социално активни. У нас едва 10% от ромските ученици завършват средно образование. Проектът „Предаваме нататък“ приложи като катализатор Програмата за учене с радост и сред деца от малцинствата и резултатите са на лице“ – поясни Лена Драголова.
Тя разказа и за вълнуващите моменти, когато първите деца, участвали в проекта – от чирпански училища, неотдавна са разказвали за преживяното, за това как им е повлиял този тип часове, как щастието, изживяно в тях, заедно с необичайното лесно учене, ги е развило като личности и тези разкази са донесли истинско удовлетворение от работата на малкия екип пионери, прилагащи неформалното образование.
Тази година в проекта са участвали 3 старозагорски училища, 3 от Чирпан и 1 от София. Включени са 165 второкласници, разпределени в 8 групи, а косвените ползватели на постигнатите резултати са над 1000 – учители, възпитатели, родители, роднини, връстници на децата. 130 астрономически часа е продължило образованието по щастие в рамките на 8 месеца под ръководството на четирима уникални психолози. Пионерите – Дончо Донев, Минчо Николов, Валя Костадинова, са приели проекта като мисия и децата навсякъде ги награждават с безмерна любов.
„Невероятно е да видиш как прегръщат Дончо Донев и питат кога пак ще има щастлив час – така го наричат, или как чакат Минчо Николов буквално навън и веднага щом спре колата си, се втурват към него…“, споделя Драголова.
Чрез игри, чрез специално създадени приказки, психолозите изграждат компетентности у малчуганите, създават умения и качества, за да растат те мислещи и успешни личности. След 9 години вече много учители също са обучени и продължават проекта, дори когато той вече не съществува като такъв в тяхното училище, защото са видели изключителната полза от него и изключителната красота на това да предаваш знания на щастливи и радостни, а не на затормозени, скучаещи, или уплашени деца. След тази година, в която са включени и студенти от университетите, екипът на проекта е убеден, че дори този път сбогуването с него да е окончателно, „Предаваме нататък“ ще продължи, ще предава нататък добрата формула.
Ние пък се надяваме, че Министерство на образованието ще обърне внимание на тази изключителна възможност и ще я развие. И че такъв проект неизбежно трябва да заинтригува спонсори, защото проблемът на работодателите с липсата на читави кадри ще става все по-голям, ако не се научим да внедряваме нужни и доказали се методи, съответстващи на времето и изискванията му.
Така че – попътен вятър на „Предаваме нататък“, по-широко приложение и внедряване във всички училища, пожелаваме не на екипа, а на всички ни – на децата ни, на учителите им, на родителите!
Сарми – едно от най-любимите ястия в българската кухня, което носи със себе си традиции,…
България е колонизирана от Запада. Това твърдение се чува все по-често от противниците на европейското…