16:07 Валентина Йотова – Разнос на утрото по домовете

Когато лунната пътека

потъва в белезникав здрач,

и пътникът в тревата мека

разчупва топлия колач,

и златно изворче целува

първица жадните треви,

там – нощното небе преплувал –

денят на изток пак кърви,

след него тишината слиза

и от стенания люти,

и паяк облачната риза

съблича – да я приюти,

несретни, ветровете сричат

нелеп априлски мадригал –

дъждът във пъпките изрича,

което с плач не е успял,

а сетне тъмните въпроси

намират светлия ответ –

пчелици сбират меднокоси

ухания за бъдещ мед.

И знаеш, че си жив, защото

успял си сам да разчетеш

тайнописа на живота

във минзухарената свещ.

Че, щом денят дошъл е – Божем,

и мракът се е издимил,

все още – да обичаш, можеш! –

и някому да бъдеш мил.