ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 81, 1990 г.
ДЕЖУРНИЯТ РЕДАКТОР КОМЕНТИРА
Ако се подредят един до друг всички нерешени проблеми на Стара Загора; ако редицата им започне от квартал „Железник“ и се спусне по правата на бул. „Г. Димитров“ – ще стигне или до сградата на общинския народен съвет, или по бившия окръжен и общински комитет на БКП. въпросът е разбира се, дискусионен и аз мога да греша. от една страна – да преувеличавам. От друга – да пропускам някои маловажни неща. Наскоро един известен бивш ръководител на Стара Загора и региона ме упрекна в престъпно черногледство и заяви, че Стара Загора е един от малкото градове в България, който – перифразирам – не е засегнат от кризата. Когато обаче на следващия ден се опитах да разясня неговото становище на опашката за бензин, едва не „изядох калая“ аз. Излиза, че всичко зависи от гледната точка. Бившият ръководител се закани, че ще ми докаже с цифри и факти успешното развитие на нашия град, и поиска аз също с цифри и факти да докажа обратното – стига да мога. Да си призная, че все повече се замислям дали ще успея. Разбира се, опитах се да намеря някакви доказателства, че Стара Загора не е изключение от общата беда, и потърсих в информациите на териториално-изчислителния център някакви данни за това, че през последните години сме вървели и ние към кризата.Но не намерих. По официалните данни може да се съди, че нещата са се развивали добре: че през последните пет години например обществената производителност на труда се е повишавала непрекъснато – средно с около 5-10 на сто на година; че обемът на производството на стоки и услуги за населението също се е увеличавал от година на година; че неизменно са били реализирани икономии на горива, суровини, материали и енергия; че ускорено сме внедрявали постиженията на научно-техническия прогрес. И по всички тези отделни показатели всяка година сме излъчвали първенци в социалистическото съревнование… Хайде сега, ако човек си няма работа да тръгне да спори с фактите! Само че цялата тази картина на „успешното ни досегашно развитие“ някак си не съвпада с образа на днешното ни битие. Не съвпада с празните магазини, с талоните за основните хранителни продукти, с безкрайните списъци за мебели и телевизори, с опашките за бензин, с разбитите улици, с полуизоставения строеж на болницата и работническата поликлиника. Онзи живот – според цифрите и фактите от отчетите на миналите години – не съвпада с действителния живот, който живее днес всеки един от нас (вероятно с малки изключения). И се питам: кой не вижда истината? Кой е прав и кой греши? Възможно ли е всичките ни „успехи“ да рухнат за няколко месеца? Или просто сме си създавали такава картина, каквато ни е харесвала, сравнявайки се единствено със себе си и с това, което сми били вчера? Спомняте си, нали, фразата, която предопределяше процентите на успеха – „през тази година, в сравнение с миналата…“ Боже господи, как сме се лъгали или пак са ни лъгали! Защото, докато ние се сравнявахме с миналото, другите се сравняваха с реалните нужди на хората. А сега дори познатата хватка не ни върши работа, тъй като пясъчният дворец на благополучието се срути и дори в сравнение с миналата година ние сме по-зле. Трябва ли да го доказваме? И на кого?
Киселото зеле е не само важна част от традиционната българска кухня, но и продукт с…
Сарми – едно от най-любимите ястия в българската кухня, което носи със себе си традиции,…