Конгресът, който не остана последен

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 81, 1990 г.
Размисли на делегата
КОНГРЕСЪТ, КОЙТО НЕ ОСТАНА ПОСЛЕДЕН
Имаше и такива предсказания на „доброжелатели“: 39-и конгрес на БСП ще бъде последен, партията ще се разцепи, а още по-добре – ще умре политически. И не е тайна, че всичко това витаеше в конгресната зала с натрапчивия въпрос ще запазим ли единството. Един делегат предупреди, че без БСП България остава без съвременна лява партия, защото опозиционните „леви“ партии всъщност не са такива. Друг си спомни пиесата „В очакване на Годо“, в която въпросният Годо така и не се появява, но всички говорят само за него. Нещо подобно имало и на конгреса, но вместо Годо било разцеплението.
А истината е, че никой не беше на конгреса с предварителното намерение да разцепва партията. От една страна беше примерът на тези, които се отцепиха и сега са политически джуджета под сянката на други сили. От друга страна бе желанието на радикалите да реформират партията, но това би имало смисъл само ако са в нея. Пък и нека не опростяваме нещата, като смятаме за радикали само тези, които се самонарекоха такива. Защото това бе конгресът на 30-40 годишните, или както там бе казано, „на черните перчеми“, а мнозина от тези хора носят своите нови идеи и без изрично да ги афишират. Подобно твърдение се доказва и от състава на новоизбрания Висш партиен съвет, където не попаднаха ръководителите на идейните течения, но и ги няма тези, с които свързвахме партийното ръководство десетилетия наред. Защо ги няма ветераните (и все пак в листата останаха хора като Чавдар Кюранов и Анжел Вагенщайн) е ясно – причината не е във възрастта им, а в идеите им. Макар че накрая Александър Лилов определи неизбирането на някои видни радикали във Висшия партиен съвет като грешка на конгреса, това неизбиране дойде съвсем закономерно предвид поведението на тези хора в залата. Например Янаки Стоилов се изказа така объркано, че никой не разбра прави ли си отвод от състава на Висшия партиен съвет, или не (нарочно прегледах в една от почивките стенограмата от заседанието – това не е разбрала дори и опитната стенографка). Присъствието на Петър – Емил Митев бе невзрачно, а социалистите от парламентарната ни група твърдят, че то е такова и в парламента. Драгомир Драганов не убеди никого в залата с изказването си, че е готов да бъде борец в тези преломни времена. Още по-показателен бе случаят с лидера на АСО Валентин Вацев. В кулоарите твърдяха, че прословутата декларация за вината на партията, която настрои конгреса срещу вносителите й, всъщност е целяла точно това. Тя бе прочетена от Недялко Йорданов в качеството му на говорител на АСО, но впоследствие се оказа, че декларацията е дело само на седем делегати на фракцията, а не на цялото АСО. Валентин Вацев бе принуден да обяснява, че нито са обсъждали подобен текст, нито е знаел предварително за него. С други думи, пред конгреса се яви ръководител на фракция, която дори вътре в себе си не е на едно мнение по толкова съдбоносен въпрос. ясно е, че ако някой е искал да го злепостави, успял е. Защото, по мое мнение, точно Валентин Вацев е необходим на партийното ръководство сега. Много неща могат да се кажат и по избора на председателя на Висшия партиен съвет. Кандидатурата на Александър Лилов бе и най-безспорната, и най-оспорваната. Никой не оспори качествата му на голям политик, от какъвто се нуждаят и партията, и страната, но мнозина от делегатите предлагаха той да се оттегли на трета-четвърта позиция, за да… не придавал старо лице на партията. Добре, но поне на този конгрес новото лице така и не се избистри. Може би най-сериозната заявка е на Александър Томов, не случайно той бе избран и за заместник-председател на ВПС. Във всеки случай, за да бъде сигурен в избора, конгресът почти единодушно реши да избира пряко председателя на ВПС. Нещо, за което бяха радикалите на ХІV извънреден конгрес на БКП, а сега – против. така че твърде условни понякога могат да бъдат границите между радикали и центристи, пък и до консерватори. Сега мнозина твърдят, че 39-я конгрес на БСП е бил центристки, но това е твърде опростенческо. По-точно е да се каже, че това бе конгрес на промяната, но промяна не заради самата промяна, а съобразена с реалностите й вън и вътре в партията. Положителното бе и това, че конгресът не премина под диктовката на предварителен сценарий. Дори до там, че пропусна да свърши и някои твърде съществени неща. Оставям това, че не беше приет докладът на комисията по партийната етика. Но конгресът дори и не отвори дума за партийните членски книжки, върху които и сега си пише БКП и си стои петолъчката със сърп и чук. Явно подмяната на партийните билети и презаписването на членовете на БСП трябва да бъде една от първите грижи на ВПС. Много често чувам на партийни събрания недоволството на новоприети социалисти, които не могат да получат от старите книжки, а нови няма. Почти не се казва нещо и за това как в новите условия партията ще защитава своите членове. Зачестяват сигналите за атаки срещу социалисти не само в политическо, но и в трудово-правно отношение. Подозирам, че това ще се засилва и партията е длъжна да потърси противодействие, да стане опора на своите членове. Пропуските могат да се отстранят. Но конгресът ще остане. Конгресът на БСП, който въпреки желанието на мнозина не остана последен в партийната история…
Ваньо СТОИЛОВ делегат на 39-я конгрес на БСП