„Хем съдебна грешка, хем своеволие“ – отговор по повод на публикуваното

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 82, 1990 г.
По повод на публикуваното
„ХЕМ СЪДЕБНА ГРЕШКА, ХЕМ СВОЕВОЛИЕ“
Под това заглавие в брой 65 от 14 август т. г. бе публикуван материал от Донка Йотова. В редакцията се получи отговор от Държавния арбитраж в Стара Загора, подписан от арбитъра Пламен Иванов. Писмото-отговор поместваме със съкращения.
Дължа да уведомя, че грешки, своеволия и непрофесионално свършена работа е допуснала единствено авторката на цитираната публикация г-жа Йотова. 1. Основният упрек на авторката на материала г-жа Йотова се свежда до това, че е уважен собственическият иск на ПП „Модно облекло“, без да е доказана собствеността. Същевременно, в края на публикацията г-жа Йотова дава справка относно обекта – че същият е построен от ТПК „Колектив“ през 1959 година. След това с ПМС № 16 е ОДЪРЖАВЕН и по решение на бившите ОкНС и ОбНС в град Стара Загора е предаден за стопанисване и оперативно управление на бившата стопанска дирекция „Местна промишленост и битови услуги“, а в последствие е прехвърлена на ПП „Модно облекло“. Това е така и е отразено в мотивите на решението, но от това не следва изводът на авторката, че е „уважен иск за собственост без собствеността да е доказана“, а точно обратното: след одържавяване на имота, същият става изключителна държавна собственост и единствен титуляр на правото на собственост е държавата. В нейните прерогативи е чрез своите изпълнително-разпоредителни органи да предаде стопанисването и оперативното управление на предприятие или фирма. Именно затова законодателят изисква от правораздавателния орган да провери само два факта – дали имотът е държавен и ако е държавен – дали е предоставен по надлежния ред на организацията, претендираща правото на собственост. Това е безспорно изяснено по делото и именно това е причината за уважаване на собственическия иск. А и госпожа Йотова така не казва какво друго е необходимо според нея за доказване на тази собственост.  2. Невярно е и твърдението, че поради „настояване на гражданите и авторитетното застъпничество на различни органи на властта в интерес на старозагорци е отлагано закриването на ателието“. Няма инстанция, която да стои над съда и арбитража с правомощие да отлага и отменя изпълнението на влезли в сила законни актове. Второ, отлагането на изпълнението на поставеното и влязло в законна сила решение е извършено от органа, който го е постановил – т.е. Държавният арбитраж в Стара Загора след спазване на законните изисквания за това. Именно в интерес на старозагорци, само няколко дни след постановяване на решението по арб.д. № 414/1988 година Общинският народен съвет предоставя на ПП „Свежест“ петно за построяване на ново ателие – значително по-голямо ателие, но само и единствено само „бюрократична глухота“, която не може да се вмени нито в Държавния арбитраж, нито на съда или пък на Общинския народен съвет към датата на дезинформацията, не е направено нищо. Лъжата, че това е единственото ателие за химическо чистене, няма да коментирам. 3. В публикацията се твърди, че ПП „Свежест“, ателие за химическо чистене не замърсява околната среда. Като изключим неточния термин, това твърдение по своята същност също представлява лъжа, и то нагла. В Хигиенно-епидемиологичната инспекция (ХЕИ) в Стара Загора ПП „Модно облекло“, ПП „Свежест“ и Държавния арбитраж се намират три броя актове на ХЕИ както следва: първият за временно спиране на цеха, вторият – дава задължителни предписания, а третият акт е ЗАПОВЕД ЗА СПИРАНЕ ЗАВИНАГИ ЕКСПЛОАТАЦИЯТА на цеха за химическо чистене в сградата на ПП „Модно облекло“. Същите актове по своята правна същност са ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ, издадени от длъжностни лица в кръга на компетентността им, и независимо от това дали някои разгневени журналисти ги признават или не, имат ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДЕЙСТВИЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВСИЧКИ. 4. С изпитаното средство на тоталитарния режим – т. нар. метод „социалистически реализъм“, без проверка на каквито и да е факти, с „критичната публикация“ е постигната още една цел – на всяка цена да се компрометира председателят на Окръжния съд Пенка Драготинова. За целта се публикуват факти, които нямат нищо общо с действителността, задават се риторични въпроси. Ако авторката на творението, г-жа Йотова, си бе направила труда да се запознае с нормативните актове, регулиращи работата с критичните материали, и бе изпълнила професионалните си задължения да извърши проверка в Държавния арбитраж в Стара Загора, щеше да установи, че задължителните указания за опразване на помещенията са дадени от мен – Пламен Иванов – арбитър в Държавния арбитраж. Тези указания се основават на правомощията на Държавния арбитраж, визирани в Закона за държавния арбитраж. Правилника за приложенинето му и Гражданския процесуален кодекс. Те са обусловени както от влязлото в законна сила още преди ДВЕ ГОДИНИ арбитражно решение (съгласно чл.21, ал.1 от ЗДА „решенията на държавния арбитраж подлежат на незабавно изпълнение от страните, освен когато в решението е указан срок за доброволно изпълнение“), така и от Заповед № ІІ-29/28.02.1990 г. на ХЕИ за спиране завинаги дейността на ателието, считано от 15 май 1990 г. Така и не мога да си обясня, защо госпожа Йотова не е посетила счетоводството на ПП „Модно облекло“, за да провери колко ХИЛЯДИ ЛЕВА са дадени само след влизане на решението по ар.д. № 414/1988 г. за ремонт на стола и други помещения вследствие на течовете от ателието. 5. За госпожа Йотова няколко въпроса остават без отговор „независимо от видимата им абсурдност“, най-същественият от които е, защо председателят на Окръжния съд Драготинова, след като е запозната с фактическата обстановка, с допуснатата грешка в арбитражното решение, не отправила сигнал до ВДА за непълнота на доказателството, за нарушение на съдопроизводствените правила и законосъобразност на решението. Отговорът е само в едно изречение: защото госпожа Драготинова разбира от право, за разлика от критикуващите я. На първо място, различни са съдопроизводствените правила за съда и арбитража. На госпожа Драготинова е известно, че Законът за държавния арбитраж не я е оправомощил да отправя сигнали до ВДА за отмяна на порочни арбитражни решения. Без да атакувам журналистико-правната фантазия на госпожа Йотова, намерила израз в предпоследния абзац на публикацията, следва да отбележа, че в момента ПП „Свежест“ е общинска фирма, чието имущество е предоставено от Общинския народен съвет – справка Указ № 56/1989 г. за стопанската дейност – а не е кооперация. Може да се провери, че до днес ОбНС в Стара Загора не е предоставял на фирмата си помещенията, находящи се в сградата на ПП „Модно облекло“. Освен това, считам, че правораздавателните органи нямат никаква вина за неосведомеността на г-жа Йотова в областта на правото и невъзможността й да направи разграничение между общинска фирма и кооперация. По останалите въпроси, засегнати в статията, ще взема отношение след приключването на арб.д. № 381/1990 година със страни ищец – ПП „Свежест“, и ответник – ПП „Модно облекло“, по което решаващият арбитър, заслепен от „бюрократичната си глухота“, е събрал над 200 писмени доказателства и продължава събирането на други такива, за да постанови едно решение при „непълнота на доказателствата, нарушения на съдопроиз-водствените правила и нарушение на закона“, което „спокойно да влезе в учебниците по право като класически пример на непрофесионално свършена работа“.