От кого се страхувате, „другарю“ директор?

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 83, 1990 г.
ОТ КОГО СЕ СТРАХУВАТЕ, „ДРУГАРЮ“ ДИРЕКТОР?
Б.Р. В редакцията на вестника беше получено открито писмо от директора на „Булгарплод“ от управителния съвет на Съюза на арендаторите в Стара Загора. Предвид сериозността на повдигнатите в него проблеми и преки обвинения към ръководството на предприятието, текста публикуваме без съкращения, като авторите носят съответната отговорност за посочените факти. Те би трябвало да предизвикат интереса и намесата както на поделенията на местните синдикални организации, така и на компетентните органи.
На проведеното учредително събрание на 27 август 1990 г. бе изграден съюз на арендаторите в Стара Загора, който обхвана предимно стопанисваните под аренда магазини за плодове и зеленчуци, към който проявиха интерес и някои други арендатори в града. Задачата на новоизградения съюз и избрания управителен съвет към него бе да защитава правата и интересите на своите членове, да следи за двустранното изпълнение на договорните задължения на арендата. Уви, опитите на съюза да изпълнява тези си функции срещат гранитния отпор на ръководството на „Булгарплод“, което с пълно основание може да се нарече „гнездо на тоталитарната власт“ на местна почва. От кого се страхувате, „другарю“ директор, та проваляте всички опити за организиране на среща с арендаторите по наболелите проблеми? Как да окачествим по друг начин, освен като подигравка, отношението Ви към стоящите на дъжда около 50 души на 26.09.1990 г. в 13.00 ч. пред заключения клуб в Търговската база арендатори, очакващи напразно идването на ръководството на „Бугарплод“ за уговорената преди една седмица двустранна среща? На упълномощената група от арендатори, която бе изпратена да уговори нова среща, Вие отговорихте, че проблемите на магазините не са ви първа грижа, т.е. задоволяването на населението в този град с плодове и зеленчуци за Вас не е толкова важно. Вие си имате други грижи и препратихте групата при зам.-директора Влайков, когото междувременно пуснахте в отпуск. От кого се страхува господин Теньо Андонов? Страхува се от тези, които преди 6 месеца изпрати на улицата. В резултат на символичната стачка на търговските работници на „Булгарплод“ през февруари за отстояване на съвсем основателни искания се постигнаха плачевни, дори парадоксални резултати. За запазването на един самозабравил се властник – зам.-директора на търговията Д. Влайков, на когото бе гласуван вот на недоверие, списъкът на безработните в Стара Загора бе попълнен с още около 70-80 души – стачниците, неудобните нему хора и техните симпатизанти. За това свидетелствуват запазените протоколи от провежданите срещи и събрания. Обиграните в комбинативни операции ръководители на „Булгарплод“ изпол-зуваха по един хитър начин предоставилата се възможност за отдаване под аренда на търговски обекти и по един набързо скалъпен план, в рамките на месец-два, се отърваха от недоволните и неудобните – нищо, че голяма част от тях имат по 15-20 години трудов стаж в това предприятие: че до вчера са били награждавани като първенци в работата си и са служели за пример. Не всички обаче от тези трудолюбиви хора можаха да си вземат магазини под аренда, защото сумите на търговете достигнаха 50 хил.лв. и не се покриваха с техните финансови възможности. Но господин Андонов и неговият съветник Д. Влайков си потриха доволни ръцете – „с един куршум – два заека!“ Освобождаване от стачниците и попълване касата на „Булгарплод“ с 400 хил.лв., годишна печалба от търговете. Браво! Тук ще цитираме извадки от протокола на срещата, проведена между стачниците и ръководството.
Говорителката на стачния комитет Диляна Иванова: „Предлагам да се прекрати диалогът, защото по този начин на водене на разговора няма да се стигне до никакво решение, тъй като за днес имаше насрочена среща на ръководството на „Булгарплод“ със стачния комитет, а не както само-то ръководство взе решение и налага да се проведе събрание без предварителен диалог.“ Теньо Андонов: „Който не му отърва, да си върви!“ Диляна Иванова: „Това е диктатура, диктаторски метод на работа.“ Теньо Андонов: „Не бъркай политиката тук! Без диктатура не може. Диктатурата е била винаги водеща.“ Д. Влайков: „АПК – когато имат сметка, продават навън, когато нямат пазар, „Булгарплод“ е най-голямото боклукчийско предприятие. Каквото му се предложи, това се изкупува. Няма хора на село, затова ви предоставяме магазините под аренда. Моите премии ми се дадоха от генералния директор.“ Тези същите хора продължават да управляват това предприятие. Нещо повече. На проведеното само преди няколко дни събрание за преобразуване на предприятието във фирма отдавна навършилият 60-годишна възраст Т. Андонов бе избран за ръководител на фирмата. (Няма нищо чудно в това, след като е един от последните броеве на в. „Септември“ бе цитирано колко от неговите роднини, близки и съселяни работят в това предприятие. Още повече, че при подобни „опасни“ избори делегатите се подбират.) А неговият помощник Влайков, на когото стачниците показаха червен картон, както е записано в протоколите, поради това, че е създал такъв голям комплекс от проблеми и гледа само личните си интереси, продължава със същите командно-административни методи да управлява търго-вията с плодове и зеленчуци в Стара Загора. Нека той отговори пред съвестта си (ако има такава) или пред компетентните органи: колко жилища построи и колко коли си купи като служител на „Булгарплод“ и докога ще обръща предприятието на „бащиния“? Ето това са ръководителите на това предприятие, които отказват среща с арендаторите. Отказват я, защото се страхуват. В броя си от 28.ІХ.1990 г. в. „Септември“ отправя критика към магазините за плодове и зеленчуци в Стара Загора и по наше мнение основателно. Кое принуждава арендаторите да прибягват към други, извънноменклатурни стоки (конфекция, трикотаж, парфюмерия и др.)? Принуждават ги високите арендни вноски, принуждава ги незаинтересоваността на „Булгарплод“, който съгласно сключените договори трябва да доставя 70 на сто от целия асортимент на плодове и зеленчуци и консерви в търговската мрежа, т.е. така, както е било и преди даването им под аренда. А това на практика не се прави. В складовете на едро цари хаос. Там по стари „влайковски традиции“ се обслужват с предимство привилегированите магазини. А останалите (бивши стачници) има да си чакат по няколко дни благоволението на някои от многобройните началници (повечето от тях на пенсионна възраст), за да се домогнат до транспорт или стока. Да не говорим за високите цени, на които се предлагат стоките от склада и за които арендаторите трябва да „клепат“ пред клиентите: чушки по 1,50, картофи по 1,30, ябълки по 1,20, грозде по 1,50 лв. и т.н. Вярно е, че покачването на цените идва още от полето, но е вярно и другото – че „Булгарплод“ запази непокътната административната си структура в търговията, с малки изключения, на която трябва да осигурява заплати, а те няма откъде другаде да дойдат. Тежко и горко на този арендатор, който не се подчини на ръководството, т.е. не изпълни някоя заповед на неговите ръководители, независимо че е страна по договор. Санкциите следват една след друга. Първо – забрана за зареждане от склада на провинилия се (кого ли лишават от стока, дали самия арендатор или населението от този квартал, те за това едва ли са се замисляли). А след това – нареждане за освобождаване на магазина, т.е. едностранно прекратяване на договора за неподчинение и вероятно за назидание на останалите: видите ли, това го очаква всеки, който не слуша! Ето тези проблеми и още много, много други искахме да обсъждаме на насрочваните срещи с ръководството на „Булгарплод“. Затова се обръщаме към страниците на вестника, към Общинския народен съвет, обръщаме се към цялата демократично мислеща старозагорска общественост: да се спре това погазване на елементарни човешки права от малцина самозабравили се бивши и настоящи номенклатурчици.
УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ: М. МИЛАНОВ, М ЖЕЛЯЗКОВ, Д. ИВАНОВА, К. КИРЕВ