Градът е в югозападна България. Намира се на около 55 километра от Благоевград и на около 255 югозападно от Стара Загора.
Разположен е в подножието на Северен Пирин. Близо до Банско започва националният парк Пирин. През града протича река Глазне. Климатът в района е планински и позволява задържане на снежната покривка от декември до април, а Пирин дава отлични условия за ски.
Доброто местоположение и прекрасната природа на Банско и околностите му са обусловили заселването на района от най-дълбока древност. На територията на общината са разкрити множество останки от антични крепости, тракийски надгробни могили, късносредновековни църкви. Първото документално свидетелство за Банско като селище се среща в османски регистър от 1576 г.
[ad id=“263680″]
До ХVIII век жителите на Банско били предимно животновъди и занаятчии. По време на Възраждането обаче Банско започва да се развива и като градски търговско-занаятчийски център с много воденици, дъскорезници, валявици, тепавици по поречието на реката Предприемчивите му жители поддържат търговски връзки със селища от Егейското крайбрежие, от Централна и Западна Европа.
Разширените контакти с външния свят още от ХV век стимулират националното самосъзнание и превръщат региона на Банско в един от центровете на българското Възраждане. Банско е родно място на автора на „История Славяноболгарская” Паисий Хилендарски на големия поет – Никола Вапцаров, Неофит Рилски и други видни личности.
През 1838 в двора на църквата е отворено килийно училище, което през 1847 г. прераства в новобългарско светско училище. Няколко години по-късно е основана Банската българска община, която през 1857 изгражда нова училищна сграда и започва да разпространява възрожденски вестници и книжнина.
През 60-те и 70-те години на ХIХ в. Банската българска община оглавява борбата срещу гръцките църковни власти за независимост на българската църква и за развитие на просветното дело. Общината подпомага пострадалите при потушаването на Кресненско-Разложкото и Илинденско-Преображенското въстания и предприема ред обществени инициативи след окончателното освобождение от турскта власт.
Банско привлича многобройни туристи най-вече със своите перфекти условия за ски.
На територията на курорта има ски писти с обща дължина 50 километра, започващи от нива 1100 метра до 2550 метра над морското равнище. Ски центърът в Банско разполага с един кабинков лифт, пет седалкови лифта и девет влека.
[ad id=“225664″]
В Банско има и редица забележителности, които също представляват атракция за туристите.
Историческият музей е част от музейния комплекс „Банско“, обхващащ едни от най-значимите културно-исторически забележителности на града.
Веляновата къща е образец на възрожденската архитектура от началото на XIXв. Запазени са оригиналните дърворезби и стенописите .
Къщата музей „Неофит Рилски“, известна още като Белината къща. Тя е в типичната банска архитектура от края на XVIII век.
Постоянна иконна изложба – е експонирана в най-старата сграда в Банско, а именно – Рилския метох от 1749.
Дом музей „Никола Вапцаров“ – това е къщата, в която поетът Никола Вапцаров е прекарал детството си.
Църквата „Света Троица“ – построена е през 1835. В духа на Банската художествена школа са всичките стенописи, дърворезби и архитектурните решения. В църквата са творили едни от най-изтъкнатите нейни представителите като Велян Огнев и Димитър Молеров. В двора има кула-камбанария, която е висока 29,50 метра и е изработена от майстор Григор Доюв. През 1865 в кулата е поставен часовников механизъм, който е направен от Тодор Хаджираданов. Така „Света Троица“ се превръща в архитектурен образец от миналото, съчетал функциите на църковна камбанария с градски часовник.
В Банско има още забележителности, сред които е и паметника на Паисий Хилендарски.
В града туристите имат много варианти за настаняване – хотели, къщи за гости и т.н.
[ad id=“263680″]
Запазена марка на Банско са и битовите механи, в които се сервират традиционни за градчето като: капама, чомлек, бански шиш, саче, бански старец и др.
