От ШАОЛИН до Стара Загора – какво донесе от легендарния манастир възпитаникът на Езиковата гимназия

Само преди няколко дни 17-годишният възпитаник на ГПЧЕ „Ромен Ролан“-Стара Загора Симеон Манев се завърна от 6-месечен престой в Китай, за който ЗАРАТА писа след разговори с младия старозагорец, докато той още беше на обучение по бойни изкуства по покана от Китайското правителство. В международната програма са поканени малък брой спортисти, изявили се успешно в състезания през последната година. Симеон замина за Китай на 16 години като един от най-младите участници и през септември навърши 17 в подножието на легендарния Манастир на ШАОЛИН.

Първо ще те попитам успя ли да се наспиш?

– Трябваха ми два дни да наваксам 6-те часа разлика, защото в Китай не сменят лятно със зимно часово време и реалните 5 тук станаха 6, когато се прибрах в България – с усмивка в ранното утро сподели Симеон, който изглежда свеж и в отлична форма.

Кое и кой те заведе в Китай?

– Целият ми съзнателен живот е преминал с мисълта за легендата на Манастира ШАОЛИН. Баща ми Маноил Манев е основният двигател, който ме зареди с нея и ме движи през годините. От много малък слушам разкази и гледам старите филми за монасите и техните умения. На 5 години влязох в залата, за да се запозная с китайските бойни изкуства. Сестра ми е по-голяма и тя вече тренираше, така че при нас може да се каже е наследствено. Занимавах се здраво през изминалите 12 години и постиженията не закъсняха, затова и бях поканен да участвам в програмата. Няма такова преживяване! Спокойно мога да кажа, че това е най-великото нещо, което ми се е случвало! – греят очите на моя събеседник.

Симеон и сестра му

Къде се провеждаха занятията ви, в  Манастира или другаде?

– Повечето време бяхме в провинция Хънан, в 9-милионния град Джънджоу и в частност в Хънанския университет, където организацията беше на изключително ниво. Там се провеждаха някои занятия, но най-впечатляващите за нас естествено бяха в околностите на Манастира ШАОЛИН. Той се намира в красивата планинска местност Дънгфен и е построен високо, а в подножието му са разположени няколко училища, където напливът е огромен. Ние бяхме в най-голямото с два изградени кампуса. Няколко пъти при нас, всъщност 2 пъти, за да ни обучава, слезе монах ОТ ГОРЕ. Незаменимо! Не ме разбирайте погрешно – останалите ни учители в никакъв случай не бяха по-слаби като знания и умения, или по-малко магнетични. Просто усещането е невероятно!

Какво беше различното в тренировките ви, като изключим чисто физическите упражнения?

– Спoред всичките ни учители няма как да научиш китайско бойно изкуство, ако не си се запознал с китайската култура. В първите месеци успяхме да се докоснем поне до малка част от културата и психологията на този велик народ, едновременно с тренировките. Тяхната култура е начин на мислене, начин на поведение, като например никога да не оставяш брат в битка, никога да не напускаш битка преди тя да е свършила, просто да не се предаваш. Много държат на отношението към учителите си и отношението към съотборниците ти, както и към противниците. Неуважението при тях никак не се толерира. Те казват така: Трябва да уважаваш и случайния човек, който само те гледа в даден момент, без да го познаваш, без дори да имаш някакъв контакт с него, както уважаваш брат си, сестра си.
Моите приятели, аз, баща ми и всички, които се занимаваме с китайски бойни изкуства, точно това ни е грабнало, че традициите и правилата на китайските бойни изкуства са с дълголетна история, за разлика от новите спортове, които нямат история, няма я мистиката, с която малко или много са обгърнати например монасите от ШАОЛИН. Китайците ни учеха, че техния спорт е изкуство, а не само бой. Задължително е да поздравиш съперника си преди срещата, да се биеш с него с уважение без да го нараняваш умишлено, да го поздравиш накрая без значение който е победил. Затова те не възприемат бойните изкуства като спорт, а като изкуство.

Усети ли разлика в преподаването от монасите в училището и монахът от манастира, който работи с вас?

– Разликата беше единствено в спокойствието, което той излъчваше и лекотата, с която работеше с нас. Той успява с един поглед да види всички – и грешките, и доброто изпълнение. Ние не чувствахме преграда между него и нас.

А ти какво усети при посещението си в Манастира ШАОЛИН, заветното място за много хора?

– Всъщност малка част от Манастира е отворен за туристи, а ние колкото и да сме по програмата, не бяхме допуснати до „светая светих“, но прекрачвайки прага на това магнетично място всичките ми натрупани впечатления от изгледаните стари филми за китайските бойни изкуства сякаш ме връхлетяха и се усетих сякаш стъпил на върха на емоциите си. Друго е да си гледал кадри от архитектурата и изведнъж да я видиш пред себе си, да я пипнеш. Осъществена мечта!
В същата тази туристическа част на Манастира има няколко дървета, живи, в които има дупки. Тези дупки са направени от пръстите на монасите, които са тренирали, закалявайки пръстите и ставите си. А защо са използвали дървета, а не камъни, например? – защото и монахът, и дървото имат енергия, която при досега си един с друг те я обменят. И когато сложиш ръката си там чувстваш, че легендата, историите, които баща ми ми е разказвал, оживяват. Аз съм там! Донякъде осъществих и неговата мечта. За мен беше изключително, че можах толкова млад да видя и да преживея всичко това.

Колко човека бяхте поканени от България?

– Бяхме само петима, но се наложи един от нас да се върне, така че останахме 4.

На кого дължиш успехите си?

– Моят първи треньор естествено е баща ми, за който определено китайските бойни изкуства са огромна част от живота му. На него и на сегашния ми треньор Пламен Момчилов, който работи с мен от 4 години, дължа много, ако не и всичко.

А как и по колко време тренираш?

– Основните ми тренировки са три пъти седмично, но това не е всичко. За всеки спортист е много важно бягането, когато не съм в залата – тичам.

Предполагам, че никъде другаде не бихте научили толкова за китайските бойни изкуства, както в ШАОЛИН?

– Естествено. Имахме възможност покрай Тай чи, което изучавахме в Китай, да се запознаем с Чен стила, който е първият в Тай чи, да го видиш и да ти го покажат точно в селцето, където този стил се е зародил. Освен това се оказа, че ние българите сме изключително оправни, а китайците много ни се радваха, че проявяваме интерес и искаме да научим колкото се може повече.

По време на своето пребиваване в Китай Симеон Манев завоюва Първи Дан от най-големия Международен форум в света по Ушу и Кунг фу – шампионатът на ШАОЛИН в Китай. Сега неговата цел е Втори Дан, преди да осъществи второ пътуване до Китай като участник в същата прогарама на Китайското правителство, каквато вече му е отправена при първото му посещение. А след вицешампионската титла по Санда (китайски кикбокс) ЗАРАТА пожелава на Симеон да бъде здрав, а успехи той сигурно ще пожъне още много!

Още подробности за пребиваването на Симеон Манев в Китай и за изключителната чест, която му беше оказана от организаторите на Международния шампионат, четете ТУК

Красимира Янкова