17:47 Георги Райчев

Георги Михалев Райчев (или Михайлов Райчев) е български писател, роден на 7 декември 1882 година в с. Топрак хисар, сега Землен, област Стара Загора. Починал е на 18 февруари 1947 година в гр.София.

Не успява да завърши гимназиалното си образование, но си намира работа като писар в Стара Загора (1906-1907 г.), а по-късно – като деловодител в III мъжка гимназия в София1908-1910 г.) и VI мъжка прогимназия в София (1910-1919 г.). Дългогодишен библиотекар в Министерството на финансите и Народното събрание, коректор, журналист, инспектор на читалищата при Министерството на народното просвещение.

Първите му произведения датират от около 1907 г. и клонят стилово към символизма. През 1923-1924 г. е командирован в Мюнхен по същото време, когато там са другите двама основни представители на литературното направление диаболизъм в българската литература -Светослав Минков и Владимир Полянов, все още черпещи с пълни шепи от бурния следвоенен културен живот в Германия. И тримата са силно впечатлени от мистиката и експресивната сила на творби като „Голем“ на Густав Майринк, от страховитите и загадъчни разкази на Едгар Алън По, от неувяхващото въздействие на Хофмановите приказки, от водовъртежа от страсти, обхванал света в зората на индустриализацията, множеството революционни технически и научни открития, желанието да се живее „на максимум“ след оцеляването от Първата световна война с масовите кръвопролития, бомбардировките от въздуха, химическите оръжия…

Още преди това Георги Райчев е започнал да публикува. През 1918 г. излиза „Любов в полето“, през 1919 г. – „Мъничък свят. Бележник на един разлюбен“, през 1920 г. – „Царица Неранза“, а през 1923 г. -“Греховна повест“. От това време са също повестите „Лина“ (1922 г.) и „Грях“ (1923 г.). През 1923 г. излиза диаболичният сборник на Георги Райчев „Разкази“. Най-известни творби от по-късното му творчество са „Песен на гората“ (1928 г.), „Еленово царство“- драматична легенда в стихове (1929 г.), „Божи дарове“ (1930 г.). Също и „Циндил-пиндил и Джаста-праста“, „Майстор Манаси“ и „Марко и Мързеланко“, които са поучителни и хумористични.