Как ли се завзема Манхатън?

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 97, 1990 г.
КАК ЛИ СЕ ЗАВЗЕМА МАНХАТЪН?
Правителството падна в четвъртък. По-точно правителството на Андрей Луканов бе свалено от натиска, упражняван дни наред. Телевизията и радиото услужливо работиха за това. На 28 ноември след 22 часа, след като и радиото се присъедини към стачката, репортерката зададе няколко въпроса към едно момиче и едно момче, и двамата по на 16 години, както бе писал един български поет, изгонен от родния си град в столицата. Младите хора отговориха, че са тук, понеже възрастните тука окупират улицата. И тогава един представител на ръководството на КТ „Подкрепа“, поканен в студиото, отправи призив: „Окупирайте, млади приятели, затваряйте улици! Това е ваше право!“ Не бих се наел да коментирам дали окупацията е сред най-цивилизованите средства на демокрацията.А за телевизията да не говорим. Като се каза СТАЧКА! – и започнаха детските филми, почти не се чуваше другият глас – на хората, които не стачкуваха или не одобряваха стачката. Не се чуваше гласът на иначе мислещите. Думата е за обективността. Не знам коя е вярната цифра: дали, че са стачкували 40 хиляди, според данните на Министерския съвет, или милион и 23 хиляди, според д-р Кръстев от КТ „Подкрепа“? Може би ако беше второто, стачката би могла да се назове и генерална, каквато тя всъщност не можа да стане? И понеже отворихме дума за обективността, смятам, че е крайно време да се разбере, че телевизията и радиото са национални институти и не трябва да се поставят в услуга на никоя политическа сила. И ако до вчера стачкуваха привържениците на СДС, кой ще ни гарантира, че утре няма да се надигне и втората вълна – БСП? И тогава не завиждам на г-н Петър Берон, ако кандидатурата му като министър-председател бъде одобрена (тогава би могъл да сподели опит с кмета на София, който в четвъртък трябваше да заяви пред стачниците, че уважава стачката, но тя не трябва да пречи на съвета да си гледа работата). Интересно дали тогава радиото и телевизията ще стачкуват? Ако не подкрепят стачката, ще бъдат непоследователни, а ако я подкрепят, ще бъдат като сега – не надпартийни. Но на нас не ни трябва нито едното, нито другото, а само и единствено безпристрастни, обективни надпартийни институти. Вечерта, когато Луканов си подаде оставката, от името на стачните комитети се благодари на стачниците, честити им се победата и бяха приканени от утре (петък) да бъдат по работните си места. Да, но как ще се работи утре? Може би на някого не му хрумна мисълта, че за да върви работата трябва да има добри взаимоотношения между членовете и трудовия колектив. А утре ще ги има ли? Или ще се гледат под око сините и червените! И как заедно ще градят тази наша република и тази наша млада демокрация? Питам се, не беше ли по-добре да се приеме компромисен вариант за едно коалиционно правителство? Не за друго, а защото все пак и зад БСП стоят 2-3 милиона избиратели. И как сега ще се постигне разбирателство, когато разслоението е огромно? Как може да се състави правителство на националното спасение, без да бъде правителство на националното съгласие? Нямаше да бъде лошо някои лидери на СДС да влязат в коалиционното правителство, да поработят и да добият опит в държавните дела, без да се притесняват, че може да се върне тоталитаризмът. Та за всекиго е ясно, че процесите са необратими. Пък и народът, както е казал дядо Вазов, порасте не на няколко века, а на няколко десетилетия. Този народ знае какво иска, трябва му само умно ръководство да го води не към светлото бъдеще, а към близко благоденствие. Но ако сега, не дай боже, новото правителство реши отново да прилага програмата на Луканов, тогава какви ще са обясненията и няма ли да имаме записана в историята си една обща стачка заради лични амбиции за власт? Та Луканов си подаде оставката. Тенджерите, с които студентите тракаха вчера, отново са празни. Стачката приключи, хората повикаха вечерта, повикаха и се прибраха да гледат възобновения след стачката на телевизията сериал „Аз ще завзема Манхатън“.
Но как ли се завзема Манхатън?
Кънчо ПЕНЕВ