Капчица снежна
блесна в простора,
поколеба се,
кацна на двора,
а подир нея
сипят се втора,
трета – и падат
върху стобора.
Петльо обиден
плесна крилата:
-Кой иска да съм
извън играта,
да кукурига,
песен да пее
тук вместо мене?
Кой ще посмее!
-Петльо, почакай,
утре по пладне
снегът натрупан
ще се разпадне,
пак на стобора
ще се въздигаш
и с пълно гърло
ще кукуригаш.
Ку-ку-ри-гу!
Из „Птици в нощта“