Старозагорецът Ангел Демирев – от циганската музика до виртуозите на китарата

Публикуваме интервю на журналиста Матей Бонев със старозагореца Ангел Демирев, потомък на докосната от Божията дарба ромска фамилия, чиято съдба е изключително интересна. С гените на талантливите музиканти от рода на Каракачана, Ангел следва световните виртуози на китарата, съдбата го среща с някои от тях, като амбицията му в бъдеще е да бръкне по-надълбоко в циганската и тракийската музика, в джаза.

Този и други текстове за популярни личности и интересни истории, разказани от Матей Бонев през годините, ще бъдат събрани в книга със заглавие „40 лица от града на липите“, която ще излезе от печат през януари 2017 г.

Лудият джемсешън със Стенли Джордан

„Браво пич, откъде я вадиш тази мелодия?…“, възкликнал учуден виртуозът Стенли Джордан, когато старозагорският китарист Ангел Демирев му изсвирил нашенска ръченица с неговата техника – на две китари едновременно. Лудият джемсешън, който двамата заформят в хотела минути преди американецът да отлети от България, продължава да е хит в много Интернет-форуми. Джордан, унесен в надсвирването с нашето момче, наистина за малко не си изпуснал самолета.

„Стенли обеща да дойде отново в България, уговорихме се да се видим и ако е рекъл Бог, ще направим заедно запис на някои негови и мои парчета“, посочва в аванс Ангел, повече от доволен от тази перспектива. Следващия месец старозагорският китарист ще навърши 25 години, но за ценителите той вече е име в джаза и етномузиката със свой оригинален почерк на изпълнител, който партнира на последната му изява с оркестъра на гениалния кавалджия, случила се само преди седмица в Стара Загора. Миналата година пък да свири в Лондон го кани самият Денис Стратън, един от основателите на легендарната банда „Айрън мейдън“. Участието на Ангел Демирев на тазгодишния Джаз-форум „Стара Загора“ бе истински фурор за ценителите на китарата и лудите импровизации.

Ангел е роден в бедно ромско семейство, но за щастие с много талантливи музиканти. Дядо му Стефан Каракачана, мир на праха му, и баща му Демир Каракачана са сред емблематичните ромски музиканти. В по-младите си години бащата е свирил по сватби и с Ибряма, а дълго време е партньор на огнената цигулка на друг виртуоз – покойният Аличко. Китарист е и единият от четиримата му братя – Стефан. Малката му сестра Ани пък е солистка в ямболския оркестър „Козари“. В тази докосната от Божията дарба фамилия все имало поне една свободна китара, опряна небрежно на стената. Малкият Ангелчо започнал да дърпа струните някъде на 4-5 годинки. В първи клас на основното училище го записали да свири на гъдулка. Учителят обаче се видял в чудо с този първолак – той знаел всичко, което им показвал. И чистосърдечно посъветвал родителите да го запишат в музикалната гимназия „Христина Морфова“ в Стара Загора. „Всичко, което съм сега, дължа на това училище, на първия си учител по китара Жулиен Минков, на другите учители, на съучениците и приятелите, с които още в 5-ти клас направихме рок-група“, признава днес Ангел. И с искрена благодарност отделя още един специален човек в своя живот, както сам го нарича. Старозагорският бизнесмен Митко Динев му купува първата професионална китара, следи отблизо развитието на таланта му като ученик, помага му от сърце и като студент в Нов български университет. „Без неговото рамо едва ли щях да стигна дотук“, признава Ангел и е доволен, че неговият благодетел продължава да следи развитието му. След като научил за шоуто му със Стенли, обадил му се и го поздравил. „Гордея се с теб, моето момче“, казал му Динев, който неведнъж е показвал, че държи на него като на свой син.

Като по-малък Ангел е имал немалко кумири, които са виртуози на китарата, като Шон Лейн и Скот Хендерсен. В последните години обаче все по-уверено върви по свой път, търси „своите“ струни, своето звучене. В началото е старозагорската банда „Пърфект Стрейнджърс“, в която китарата му започва да звучи все по-разпознаваемо, все по-негова. Ангел продължава да свири с Боби Тасков и останалите момчета и се надява най-после да издадат своя първи албум. От известно време старозагорският китарист е в състава и на една софийска етно-джаз група – Point of view /Гледна точка/ на Минко Ламбов. С тях му предстоят серия концерти из страната, ще участват и на джаз-фестивал другия месец във Велико Търново. Наесен пък са поканени във Франция на етно-джазфест.

„Искам да бръкна по-надълбоко в истинската музика – българска, циганска, джаз“, посочва една от големите си амбиции Ангел. Другата му цел е като инструменталист-експериментатор да разшири границите и възможностите на китарата до безкрай. Като своя неочакван партньор Стенли Джордан. Според познавачи, неповторимият микс от чара на циганската песен и красивия български фолклор все повече се превръщат в запазена марка на китарата на Ангел. Той не крие и друго свое намерение – да създаде своя джаз-група – трио или най-много квартет. Едва ли ще трябва да чакаме дълго да улови всички тези мечти. Както се казва в една култова песен на неповторимата четворка от Ливърпул – „Бийтълс“, „Животът, мечтите са това, което се случва, докато правим планове за бъдещето“. А на Ангел Демирев му се случват все по-добри неща.

2012 г.

От първо лице

Ангел ДЕМИРЕВ:

Мечтая за собствена джаз-група

– Как стана този невероятен джемсешън със Стенли Джордан?

– Още преди да дойде в България, Стенли Джордан е поискал да се срещне с интересни китаристи у нас. Организаторът на концерта му в Казанлък Даниел Каменов се свърза с мен и ме покани за майсторския клас на този уникален музикант. Но за съжаление същия ден аз имах отдавна планирана изява с Теодосий Спасов в софийски клуб и единствената възможност бе да се видим в хотела, преди да отпътува.

– Ти можеш ли да свириш като него едновременно на две китари?

– Да, аз владея тази техника и дори му я демонстрирах с една българска ръченица. Той очевидно бе впечатлен от мелодията и ме поздрави с думите: „Браво, пич, откъде я вадиш тази мелодия…?“ След това му изсвирих и няколко други парчета – циганска, сръбска, балканска музика. Той ми отвръщаше със свои джаз- вариации. Въобще наистина се получи страхотен джемсешън.

– Наистина ли щеше да си изпусне самолета за малко?

-. Ами, да, и всеки музикант може да го разбере това. Понякога, увлечени в хубавата музика, в импровизациите, които следват като вълна една след друга, ние забравяме за света около нас – къде сме, какво ще правим. Така се случи и с нас със Стенли. Организаторите на няколко пъти го подсещаха за часа на излитане и когато останаха 30-ина минути, нямаше как, трябваше да развалим прекрасния дует. Добре, че беше в хотел близо до аерогарата, иначе като нищо можеше да изпусне самолета.

– Има ли вероятност със Стенли Джордан да направите съвместен проект?

– Много е вероятно това да стане. Той обеща пак да дойде в България, уговорихме се да се видим. И ако е рекъл Господ, ще запишем две-три парчета заедно. Най-вероятно това ще бъде микс от негови и мои идеи.

– Кои са първите ти учители в музиката?

– Маята естествено е от семейството. Дядо ми Стефан Каракачана, светла му памет, свиреше на цигулка и китара. Баща ми, Демир Каракачана, също е известен старозагорски музикант. Свирил е с покойния Аличко, с различни сватбарски оркестри, включително с Иво Папазов – Ибряма. Брат ми Стефан също е добър китарист, сестра ми Ани е солистка в ямболския оркестър „Козарите“ на Марин Калчев.

– На колко години просвири?

– Може би на 4-5 години. Китарите на баща ми и дядо, подпрени обикновено на стената, все ми бяха под ръка. Като първолак започнах да свиря на тамбура. Учителят по музика разбра, че това, което ни показва, аз вече го знаех и посъветва майка ми да ме запишат в музикалното училище.

– Какво ти даде Музикалната гимназия „Христина Морфова“?

– Всичко,което може да получи един музикант. Особено съм благодарен на първия ми учител по класическа китара Жулиен Минков. В училището още в 5-ти клас с мои съученици образувахме групата „Пърфект стрейнджърс“, в която продължавам да свиря и досега.

– Като китарист кои са твоите кумири ?

– Като малък имах много кумири. И сега много харесвам Шон Лейн, Скот Хендерсън, Стенли Джордан. Но вече преследвам и усъвършенствам своя собствен стил.

– Какво е мястото на старозагорския бизнесмен Митко Динев в твоето израстване като музикант?

– Ще му бъда благодарен за цял живот. Без щедростта на Митко Динев едва ли щях да стигна дотук. Той ми купи първата професионална китара още в музикалното училище, помагаше ми и като ученик и студент. След като прочел за джемсешъна със Стенли Джордан, ми си обади и ме засипа с похвали. Митко Динев наистина е един много-много специален човек за мен.

– Какво мислиш за т.н. попфолк и за чалгата?

– За ценителите на циганската музика, за истинските цигански музиканти попфолкът е светотатство. Това, което се наложи в последните 15 години, е една ужасна смесица от красивата циганска музика и българската некадърност, тюрлюгювеч от цигански и фолклорни ритми.

– Защо децата харесват Азис, а не Ибряма, да речем?

– Защото постоянно им го набиват в главите, а е и много по-лесно. За да слушаш Ибряма трябва се замислиш, да си разчовъркаш мозъка, а за Азис не трябва много мислене, той се „усеща“ с долната част на тялото…

– Завърши ли висшето си образование в Нов български университет?

– Прекъснах и една от причините е много скъпото следване, 1000 лева вече не могат да ме оправят на месец. Но смятам да си възстановя студентските права и да се прехвърля в Музикалната академия в Пловдив. По-близо е до Стара Загора, пък и Тракия и тракийската музика ми лежат на сър¬цето.

– Кои са най-близките ти ангажименти?

– Предстоят ми концертни и клубни изяви с групата на Теодосий Спасов. Отскоро аз съм част и от една софийска група – „Point of view“ /Гледна точка/, основател е Минко Ламбов, и другия месец ще участваме в джаз-феста във Велико Търново. През септември ще свиря на етнофестивал във Франция.

– Как се виждаш в най-смелите си мечти след време?

– Амбицията ми е да разширя границите и възможностите на китарата като инструмент. Искам да бръкна по-надълбоко в циганската и тракийската музика, в джаза. Надявам се да направя и своя джаз-група – трио или най-много квартет, защото в малката група има повече енергия между музикантите. Искам да направя инструментални пиеси, които да останат и след мен

2012 г.

Автор: Матей Бонев