Само в митовете ли са кентаврите? Инж. Станимир Стоянов: за бизнеса, за фирмата, за себе си.

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 102, 1990 г.
МЕНИДЖЪРЪТ: ЗА БИЗНЕСА, ЗА ФИРМАТА, ЗА СЕБЕ СИ
САМО В МИТОВЕТЕ ЛИ СА КЕНТАВРИТЕ?
Споровете около формите, същността и ролята на частния бизнес в България придобиват все по-остър характер, независимо от общото разбиране, че без него е невъзможно страната да бъде изведена от кризата. Местният печат през последните месеци чрез едни или други виждания също отразява многообразието от противоречиви мнения. В повечето случаи, за съжаление, това бяха мнения на хора, стоящи встрани от предмета на спора. С благодарност приех поканата на редакцията за участие в рубриката, защото съм убеден, че за да бъде разрешен един проблем, той трябва да бъде правилно поставен.
Два са въпросите, получили най-широк обществен резонанс:
. Какъв бизнес ни е нужен – производствен или преразпределителен? и…
. Допустимо ли е съвместяването на държавната работа с частната?
Те намериха своето отражение и във Великото народно събрание. Преди дни прозвуча и такъв отговор-призив: „Да – на творческия капитал, не – на спекулативния?“ Остава да видим до колко това е възможно. България днес, колкото и горчиво да звучи, е страна загубила икономическия си суверенитет. Смазани от непосилен външен дълг, загубили традиционни експортни пазари, без надеждни партньори – доставчици на енергия и суровини, поставени пред необходимостта от нови валутни заеми за разплащане по световни цени с довчерашните членове на СИВ – трябва да сме наясно – ние сме лишени от възможност да приемаме самостоятелни решения, по който и да е важен въпрос от бъдещето ни икономическо развитие. Легитимните избори ни поставиха в абсурдна ситуация – приватизацията и въобще цялостният преход към пазарни отношения да се осъществява при формалното управление на партия, чиято идеологическа парадигма от времето на Томас Мор, е свързана с унищожаването на частната собственост и в най-малка степен с нейната реставрация и развитие. Оттук – ескалация на социалното напрежение, засилване борбата за власт, нарастване на политическата нестабилност, еклектична програма на правителството, неефективно работещо Народно събрание. Държавната икономика окончателно рухва, пораждайки тотален дефицит на енергия, суровини и материали, на стоки и услуги. Инфлацията в тази и най-уродлива форма е неконтролируема и закономерно предизвиква дива спекула, която не може да бъде обуздана с никакви командно-административни методи, дори подкрепени със специален закон на ВНС. Развитието на алтернативни икономически структури и отношения е невъзможно при отсъствието на нормативно-правна уредба, гарантираща частния бизнес. Без пакета от взаимосвързани закони (за земята, за собствеността, за банките, за приватизацията, за защита на чуждите инвеститори, търговски закон) и съответствуващи им кредитна, ценова и данъчна политика ние, представителите на гражданския бизнес, сме в положението на човек, затънал до пояс в блато със завързани очи, ръце и крака, който без чужда помощ трябва да се измъкне, за да може на време да се качи на влака за Европа, без дори да знае откъде тръгва. Усложнения произтичат и от едностранно представяният преход към пазарна икономика. той се отъждествява твърде често с формирането на пазара на продуктите (стоките и услугите), като последният обикновено се асоциира с увеличаването на цените им. В същото време пазарната икономика е немислима без създаването на пет взаимодействуващи, но относително обособени пазарни полета: на суровините и материалите, на кредитите (в т.ч. валутните) и валутата на основните средства на работната сила и най-после на стоките и услугите. Допълнителни трудности поражда и дълбоко проникналата в съзнанието ни „социалистическа“ идея. В резултат ние искаме приватизация, но не желаем разбогатели частни собственици; искаме пазарни отношения, но не желаем безработица; искаме бърз преход, но не искаме програмата „Ран“ със социалния експеримент, който ни предлага (свирепа „конкуренция на оцеляване“); искаме компенсираща индексация, но не желаем инфлация, и ще се борим против замразяване на заплатите… Народът иска обещаната му от БСП при изборите пазарна икономика с човешко лице, без да разбира, че кентаври има само в митовете. В същото време част от тези, които под знамето на марксизма-ленинизма водиха най-люто борба за победата на социализма, днес (по стара партийна традиция) са отново в челните редици – този път в борбата за неговото разграждане. Налице е процес на трансформиране на изплъзващата се политическа власт в далеч по-сигурната икономическа. Оттук – естественият гняв на широки социални слоеве, свързан с многообразните прояви на номенклатурен бизнес. Представителите му паразитират върху умиращата плът на държавната икономика и вероятно ще паразитират, докато има какво да смучат от нея. Наивно е да се мисли, че предложената поправка към Указ № 56 ще стопи айсберга на изгражданата от тях икономика в сянка. Всеки, който е в бизнеса или близо до него, знае колко форми за управление, контролиране и подпомагане на дейността на една фирма съществуват, без формално заинтересованото лице да е съдружник или работник в нея. Що се отнася до гражданския бизнес, то неговите представители с малки изключения, навлизат в дейността си без солиден начален капитал и значими кредитни гаранции; без достъп до суровини, материали и основни средства, без изградени вътрешно и външнотърговски връзки, без източници на актуална делова информация, т.е. без всичко онова, с което номенклатурният свободно разполага. Преобладаващата част от гражданите разглеждат регистрирането на фирма като застраховка срещу безработицата, водени са единствено от мисълта за оцеляване във вихъра на кризата и продължават държавната си работа без всякаква корист. Съвсем малка е групата на поставилите си за цел всестранен просперитет. Убеден съм, че при изградена нормативно-правна уредба те не биха се колебали при избора на частния бизнес за единствена своя съдба. И тук логично се връщаме към началото. Ние, представителите на гражданския бизнес, повече от всеки друг сме заинтересовани и от създаването на условия за лоялна конкуренция. Ние също сме за творческия, продуктивния бизнес и отхвърляме мръсния, спекулативния. Но, господа народни представители – това е малко. Развържете очите и ръцете ни, заложете здрава законодателна основа на пътя ни. Ние ще го извървим!
Инж. Станимир СТОЯНОВ