Театърът – храм за нравствено пречистване – Георги Велев

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 103, 1990 г.
ПРЕДПРАЗНИЧНИ РАЗМИСЛИ НА ТВОРЕЦА
ТЕАТЪРЪТ – ХРАМ ЗА НРАВСТВЕНО ПРЕЧИСТВАНЕ
В деня, в който празнуваме възродената у нас Коледа и имаме броени дни до настъпването на Новата 1991 г., има над какво да се замислим и ние, театралните дейци, защото отиващата си 1990 породи и трудности, и надежди. Трудностите дойдоха по естествен път. За благотворните демократични процеси театралните салони останаха тесни. Публиката предпочете от зрител да участва активно на голямата политическа сцена по улиците и площадите. Кризата дойде ненадейно, защото българският театър усети пулса на времето с малко закъснение, изпусна водещото начало на обществено-политическите промени и публиката му отвърна с изневяра. Салоните обезлюдяха повсеместно. Главната ни задача след всичко това беше как да върнем и с какво да посрещнем уморения зрител. Идеологически обремененият репертоар на системата, която бавно и мъчително си отива, не само не привличаше, но и отблъскваше хората, усетили вече аромата на промените. Моралното оцеляване на театъра зависеше не само от неговата устойчивост в традициите, но и от бързото потапяне в големите води на демокрацията. С падането на тоталитарните структури падна и цензурата в изкуството и ние получихме възможност да черпим от съкровищницата на световната драматургия, като храм за нравствено пречистване и духовно извисяване – театърът, изкуството въобще, е призвано да води и обществената мисъл, да дава вяра и упование в стремежа на хората към доброта и красота. Ето защо ние се обърнахме към непреходните общочовешки ценности в драматургията, с нейния точен адрес към съвременния ден, с вечните теми за живота, любовта и моралните противоречия на свободния човек. Зрителят имаше нужда от разтоварване, от приятни мигове на забрава и започна да се връща в театралните салони. Убеден съм, че драматичен театър „Гео Милев“ значително промени не само репертоарния си облик, но и естетическите си проникновения. Радостното е, че в тези празнични дни можем да кажем, че публиката търси нашите представления, радва им се. Много фирми откликнаха от сърце, подадоха ръка за спонсорство, което запали надеждата, че в тези бурни безпарични времена Стара Загора няма да остане без театър. Старозагорци са известни със своите културни традиции, обичат изкуството, съхраняват духовните огнища, които в тези студени дни могат да дадат така необходимата топлинка. Предколедния ден отправям нашата човешка благодарност към всички, които са съпричастни към старозагорския театър, и им пожелавам успех във всяко начинание. Много неща в театралното дело останаха неосъществени. Достатъчно е да спомена, че сградата на Стария театър е превърната в паметник на бездушието. Тя се руши пред безотговорните погледи на поколения ръководители на този град. Тази ренесансова сграда, строена от дарения на родолюбиви старозагорци за театър в класическия смисъл на тази дума, днес е най-големият срам на челото на града. Все още не е решен въпросът със сградата на бившия партиен дом. Нима не се е разбрало,у че това е мястото за обединяващ културен център на Стара Загора, безотговорно останала без такива институти като исторически музей, библиотека, художествена галерия, клуб на дейците на културата и др. Демокрацията идва, а демократичната съвест на тези, които час по-скоро трябва да решат този въпрос, спи. Спим и ние в очакване някой друг да ни свърши работата. Нашият театър откликна на така дългоочакваните празници с две премиери – „Имен ден“ на Акош Кертес (режисьор Г. Кайцанов), която бе представена на 21 декември и „Пепелната пустиня“ на Хория Ловинеску (режисьор Ал. Христов) с представление на самата Бъдни вечер (18 ч.). Искам да отбележа, че сюжетът на „Пепелната пустиня“ е почерпен от познатата библейска легенда за Каин и Авел, макар че авторът и творческият колектив са надскочили този библейски мотив и са стигнали до философското обобщение за смисъла на човешкото съществувание, както и за отговорността за съхраняване на световния мир и цивилизация. Спектакълът „Имен ден“ е с точен адрес към проблемите на днешния човек, размисъл за пагубната бездуховност в нашето битие на някои слоеве на обществото, за стремежа на човека да се промени към по-добро, за нравствено пречистване. Театър „Гео Милев“ ще помогне на хората в Стара Загора да усетят градуса на празничната атмосфера още по-силно и релефно. Все пак утре е Коледа. Празнува целият християнски свят. Празнуваме и ние, защото дълго време нямахме истински празници. Всички ще си честят Рождество Христово. Нека и ние си честитим българското Рождество Христово, така необходимо ни днес и утре като вяра за спасение и надежда, че утре ще бъде по-добре от днес.
Георги ВЕЛЕВ, директор на театър „Гео Милев“