Депутатът във ВНС Росен Михайлов за кризата, която влезе в правата си

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 10, 1991 г.
ДЕПУТАТЪТ ВЪВ ВНС РОСЕН МИХАЙЛОВ ЗА
КРИЗАТА, КОЯТО ВЛЕЗЕ В ПРАВАТА СИ
-Г-н Михайлов, правителството излезе с програмна декларация за мерките по време на кризата. Какъв е Вашият коментар като икономист?
-На няколко пъти вече имах възможност да взема отношение по този въпрос и искам да повторя, че програмната декларация на правителството е един сериозен документ. Разбира се, тя има и своите недостатъци. като казват това, имам предвид, че правителството на г-н Попов е изправено пред много тежка задача. Имаше един много дълъг период – цялата 1990 г., който бе загубен за решаване на икономическата реформа. Изчерпването на резервите вече подсказва, че правителството би трябвало да решава много въпроси на своята икономическа програма драстично. И това са неговите сериозни задачи. Що се касае до самата програмна декларация, освен че тя разглежда въпросите от една коренно различна гледна точка и в една коренно различна ситуация, би трябвало в нея да виждаме някои от нещата, на които българският народ се надява. Имам предвид, че от нея на човек трябва да му е ясно с колко ще се напълни джобът му и с колко ще обеднее, да види какъв е балансът на приходите и разходите.
-За всички ни е ясно, че ни предстои труден период. Има ли според Вас алтернатива пътят, който избра правителството на Попов?
-За всеки непредубеден човек програмата най-общо казано предлага един изход – и той е в увеличаването на цените. Освен това в повишаване на лихвения процент, темпа на инфлация и едва тогава на втори план приватизационните мерки. Има много спорове дали това е най-добрият начин за измъкване от кризата. Според мен това е единият от начините. Мерките, които се предлагаха по времето на двете правителства на г-н Луканов, трябва да се осъществяват, т.е. да се даде възможност за свобода на хората да участвуват в приватизационния процес на максимално улеснени условия. И едва след това да се освобождават цените. Но отново наблягам – имаме доста изгубено време, така че двата подхода трябва да се съчетават по максимално най-добрия начин. Друг е въпросът, че при такава програма трябва ясно и конкретно да се видят какви ще бъдат крачките – нещо, което липсва в предлаганата от правителството. На нашия народ трябва да се каже и то в реално при всяка такава криза, че се ограничава потреблението на работната сила. Второ, ще ограничаваме възможностите за инвестиции, т.е. рязко ще намалее предлагането на кредитите за капитални вложения. Трето, ще имаме рязко ограничаване на всяка производствена дейност, която ни дава бърза обращаемост. И най-накрая, като погледнем всяка една от даденостите, които има в стопанството ни, трябва да се разбере, че единственият шанс, единствената свободна зона за получаване на доходи, за излизане от икономическата криза са селското стопанство, отчасти леката промишленост, туризмът и развитието на свободната инициатива.
-Като знаем какво е състоянието на селското стопанство и отношението на много хора към селскостопанския труд,  лесно няма да пренасочим икономиката си.
-Не мога да се ангажирам за цялата икономика, но най-важното в момента за развитието на селското стопанство е решаването на въпроса за земята. Тя най-после трябва да знае своя собственик. Тя, впрочем, отдавна го знае, само че хората нямат възможност на практика да осъществяват правата си. Колкото по-скоро се приеме Законът за селскостопанските земи и тяхното ползуване, толкова по-бързо ще имаме пълна възможност да осъществяваме селскостопанска дейност на базата на реални собственици. Не бива да се смята, че ако върнем земята, а това – твърдо трябва да стане, на досегашните собственици, ще се разбие най-големият резултат от колективизацията. На практика цялата обработваема земя е комасирана, т.е. събрана на едно, и никой няма намерение да я раздробява на малки парчета. Кооперативното земеделско стопанство, основано на единната воля на неговите членове, трябва да съществува. Ние говорим за възстановяване на собствеността в рамките на 1947 г., т.е. когато на практика действуваше аграрната реформа, осъществена на принципите на Александър Стамболийски.
-Разбирам, че това е платформата на парламентарната група на БЗНС. Очаквате ли да бъдете подкрепени и от останалите политически сили?
-И друг път съм казвал, че когато става дума за икономическа реформа, трябва да се оставят всякакви популистки и емоционални съждения. Не бива да се изхожда от това, че на един ще му е тежко – тежко ще бъде на целия български народ. Факт е обаче, че има една значителна прослойка от обществото, в която има акумулирани големи парични средства. Едно младо семейство, което ползувало заем от 20 хиляди лева, не бива да понесе несгодите на един увеличен лихвен процент. Справедливо би било тези, които са ползували полусекретното постановление на МС до 1989 г., а то се отнасяше за членове на Политбюро и членове на ОК на БКП да ползуват неограничено кредитни ресурси от ДСК, да понесат несгодите, а за другите да има улесняващи условия.
-Икономическата комисия на ВНС ще обсъжда ли тези въпроси и програмата на правителството?
-Тези обсъждания започнаха вече, но в пълна сила ще се разглеждат през тази (б.р. – миналата) седмица, когато ВНС ще разгледа и новите цени. Предстои ни среща с представителите на Международния валутен фонд. Икономическата криза влезе вече в своите права, трябва да намерят сили всички с помощта на правителствените мерки да издържат на нейните удари. Този период е неминуем – това трябва да разбере българският народ.
Разговора проведе Недялка ФИЛИПОВА