На 19 ноември православната църква почита Св. прор. Авдий. Св. мчк Варлаам

Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. прор. Авдий. Св. мчк Варлаам

Житие на свети пророк Авдий:
Светият пророк Авдий бил родом от селището Витарама, близо до Сихе. Той служил при двора на израилските царе и бил домоуправител на цар Ахав. От младини бил твърде богобоязлив и когато целият Израил отстъпил от Бога и започнал да се покланя на скверния Ваал, той тайно служел на Единия Истински Бог на Отците си, Който спасил Израиля от Египет и го превел през Червеното море като по суша. Когато беззаконната Иезавел изтребвала пророците Господни, Авдий взел сто пророка и ги скрил в две пещери по петдесет човека. Там ги хранил с хляб и вода по време на глада в дните на пророк Илия. Веднъж Ахав повикал свети Авдий и му рекъл:
– Тръгни по земята, по всички водни извори и по всички потоци по земята, дано нейде намерим трева, за да си прехра ним конете и мъските и да се не лишим от добитъка.

И те разделили помежду си земята, за да я обходят: Ахав тръгнал отделно по един път, а Авдий тръгнал отделно по друг път. Когато Авдий вървял по пътя, ето насреща му идел свети Илия. Той го познал, паднал ничком и казал:
– Ти ли си, господарю мой, Илия?
Оня му отговорил:
– Аз съм. Иди кажи на господаря си: „Илия е тук“.
Той казал:
– Какво съм виновен, че предаваш своя раб в ръцете на Ахава, за да ме убие? Жив Господ, Бог твой! Няма нито един народ и царство, където да не е пращал господаря ми да те тър си; и когато му казваха, че те няма, той вземаше клетва от онова царство и народ, че не са могли да те намерят. А ти сега казваш: иди кажи на господаря си: Илия е тук. Когато аз си ида от тебе, Дух Господен ще те отнесе, не зная къде; и ако отида да обадя на Ахава и той не те намери, ще ме убие; а рабът ти е богобоязлив от младини. Нима не е казано на моя господар какво аз направих, когато Иезавел избиваше Господните пророци, как скривах в пещери сто Господни пророци, по петдесет души, и ги хранех с хляб и вода? А ти сега казваш: иди кажи на твоя господар: Илия е тук; той ще ме убие.
Тогава свети Илия казал:
– Жив Господ Саваот, пред Когото стоя! Днес ще му се явя!
Свети Авдий отишъл да посрещне Ахава и да му обади за Илия. И когато Ахав срещнал Илия, Божият пророк го изобли чил в неговото заблуждение, а сетне извършил велико чудо: свалил огън от небето върху жертвата и водата, както е напи сано в Трета книга Царства.
Като гледал това, свети Авдий се радвал заради всемогъ щата сила на своя Бог, сърцето му пламтяло от любов към Него, горял от ревност за Него и още по-усърдно Му служел, изпъл нявайки заповедите Му. По-късно, когато Ахав умрял и син му Охозия наследил вместо него Израилското царство, Авдий бил на военна служба. Според свидетелството на свети Доротей и блажени Иероним той бил един от тримата петдесетници, кои то Охозия изпратил при пророк Илия. Двамина от тях изгорил огън, паднал от небето по думата на пророка, а третият, който бил именно Авдий, бил помилван.
Той пристъпил със смирение към свети пророк Илия и го умолявал, казвайки:
– Човече Божий! Да не бъде презряна душата ми и душата на твоите раби – тия петдесетмина – пред твоите очи.
Затова Илия го пощадил, станал и отишъл с него при царя. Оттогава Авдий оставил царската служба, тръгнал след свети пророк Илия и се сподобил да получи дух на пророчество, по неже запазил и хранил Господните пророци и сам последвал пророка. След смъртта си бил погребан при своите предци.

Страдание на светия мъченик Варлаам:
Светият мъченик Варлаам бил родом от Антиохия Сирийска. В преклонна възраст той бил хванат заради това, че изповядвал името на Иисуса Христа, и доведен на съд пред езическия княз.
Започнали да го принуждават да принесе жертви на идолите. Когато отказал да стори това, го подложили на люти мъчения за Христа Господа:
първо жестоко го били с волски жили, а после го стъргали с железни куки.
След това езичници те повели светия мъченик към идолския храм и там по заповед на мъчителя протегнали ръката му над жертвеника, поставили на нея горещи въглени с тамян, за да покади жертвеника на техните скверни богове. Мъчителите смятали, че от нетърпи мата болка мъченикът ще хвърли горящите въглени с тамяна пред идолите. И ако сторел това, щели да му кажат:
– Ето, ти вече принесе жертва на нашите богове.

Но езичниците не постигнали онова, което желаели. Христовият мъченик стоял непоколебим като стълб, държей ки в ръката си горящия огън, и бил по-крепък от мед и желязо, понеже държал огъня в ръка, докато пръстите му не изгорели и не паднали заедно с огъня на земята. Въпреки това той не помръднал ръката си и не оставил на олтара пред идолите въглените с тамяна.
Като се явил тъй мъжествен и непобедим страдалец и воин Христов, свети Варлаам при доблестно изповедта ние предал душата си на Господа.