Текстът е наречен „Закон за съхранение, чистотата при употреба и развитие на българския език“. Посочени са като пример наистина странни, меко казано текстове като:
„При живо концертно изпълнение и при студийно излъчване на вокални творби от всички жанрове от чужди автори, названието на творбата и на изпълняващия състав се превежда на български език.“
С други думи Iron Maiden трябва да станат за българския зрител и слушател „Желязната дева“, Queen – „Кралица“, а песента им We will rock you може би трябва да се преведе като „Ще ви разтърсим“.
Или: „При музикално-сценични спектакли текстът се пее на български език, а оригиналният текст на либретото се възпроизвежда симултантно на екран.“
Това означава всички опери и оперети да се пеят само и единствено на български.
Въвеждат се и специални изисквания към хората, които работят в медии.
„Във всички редакции на обществени и частни ежедневни и периодични средства за масова информация на хартиен или електронен носител, в издателства и колективи, създаващи художествени продукти и във ведомства, които публикуват нормативни документи, работят редактори с висше образование, доказали компетентността си по езикови проблеми.“
Освен че със средно образование няма как да си редактор в медия се въвежда и изискване журналистите да превеждат в скобки всички чуждици, които използват в текстовете си.
Със законопроекта се създава и нещо като езикова полиция: „Към Министерството на културата се създава Съвет за български език (СБЕ), отговорен за съхраняването, чистотата при употреба и развитието на българския език, който да съблюдава изискванията, предявени в закона.“- Той щял да има право да налага санкции при нарушения на закона.
В законопроекта пише и че религиозните проповеди по моралноетични и злободневни теми е препоръчително да са на съвременен български език – това никак не е зле, но не знам как ще го „преглътне“ най-напред БПЦ – църковнославянският език е неразбираем за почти всички българи.
