Приказка за магарето, което се научило да не яде и… умряло!

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 12, 1991 г.
ПРИКАЗКА ЗА МАГАРЕТО, КОЕТО СЕ НАУЧИЛО ДА НЕ ЯДЕ И… УМРЯЛО!

[ad id=“263680″]

=
Либерализирахме цените и както е прието у нас, стигнахме другата крайност – от евтинията до астрономическите цифри. Яйце – 80 стотинки, луканка – 80 лева, яке – 800 лева, хладилник – 8 000 лева, боксониера – 80 000 лева и т.н. И ако все още народът тихомълком си ближе раните от ценовата реформа, сегашното коалиционно правителство може да е благодарно не на някого другиго, а на вестник… „Дума“. Защото този вестник преди месец оповести новите цени и, разбира се, бе обявен от синдикалните лидери за лъжец. Но дойде 1 февруари и всички разбраха, че вестникът е бил прав. Ето на това ние, журналистите, му викаме професионализъм. Бе изнесена цялата истина, колкото и жестока да бе тя (макар че на правителството по му се искаше информационно затъмнение), и народът имаше време да премери тази истина, да я претегли на своя си кантар, видя се в тази ситуация (не като умрял, разбира се) и я прие. По-точно засега я приема! Нека обаче си припомним какво стана около премахването на прословутия член 1 от Конституцията. Народното събрание, преди да се саморазпусне, рече, че ще премахне този член и народът се събра да чака това събитие. Но по време на дебатите на някого от депутатите му хрумнало да прелисти закона и се разбра, че отмяната на този член може да стане не по-рано от месец. И като ревна оня народ. Боже опази. Всички си спомняме това. Тъй че и сега щеше да стане същото, ако не беше казана цялата истина. Дотук добре, казва народът, ами оттук нататък? Как да си помогнем не, ами как да оцеляваме?

[ad id=“225664″]

..

Правителството изоглави цените и те като хукнаха нагоре, стигане нямат. После се разбра, че е забранено все пак да се тури и някаква спирачка. Бре, затюхкаха се ония отгоре, какво ще правим. Май това, дето стана, не бяха го и помисляли. На тази ситуация баща ми казва: „Бе ти пусни коня боща, демек свободен, пък после го гони, ако си нямаш работа!“ На друго място съм чувал друго: „На луд кон – дълго въже!“ А за нашите „луди“ (защо ли с кавички) цени въже няма. И сега министър-председателят отправя призиви повече да работим и по-малко да купуваме. Хубаво, ама гладно спи ли се. Тук може да се препоръча рецептата на младия шегаджия господин Томов, който се яви в телевизионното открито студио не като средностатистически българин, а като конкретен млад човек под жизнения минимум. Та той казва: „Ставай след закуска, на обед работи, а си лягай преди вечеря“. Точно пасва на призива на министър-председателя. Както вече споменахме, пуснахме цените (не народът, разбира се, ама като сме свикнали да говорим още от тоталитаризма в множествено число) без спирачка, без ограничение и сега ще се опитваме да намерим механизъм за тяхното образуване и контрол. Дори щяло да се наложи да се образува орган за регулиране и контрол на цените. „Бравос бе, господа, би възкликнал нашият праотец Бай Ганьо, фанахте му мурафета!“ Ама що по-рано се не сетихте за качулката – допълваме ние. А на това, дето министър-председателят с надежда (то и от началото си тръгна като правителство на надеждата, пък някои му викаха „камикадзе“), пък и неговите заместници апелират да си пестим парите и да не купуваме, за да правим пазарна икономика, можем само да отвърнем с една приказка за магарето на Настрадин Ходжа, което точно се научило да не яде и взело, та умряло! Апропо: гладният човек е малко нещо далтонист и сигурно няма да различи червеното и синьото, господа!
Кънчо ПЕНЕВ