„Тук се чувствам в свои води…“ – световният и европейски вицешампион по борба Мариан Недков

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 13, 1991 г.
СВЕТОВНИЯТ И ЕВРОПЕЙСКИ ВИЦЕШАМПИОН ПО БОРБА МАРИАН НЕДКОВ ПРЕД „ВАРИАНТ-1“
„ТУК СЕ ЧУВСТВАМ В СВОИ ВОДИ…“
Мариан Недков е роден на 13 април 1963 година. Женен е и има син. Възпитаник на треньора Начо Запрянов. След седем години в ЦСКА той отново е в родното гнездо при своя първи треньор.
Хронология на успехите:
1985 година – световен шампион за младежи, 1986 година – сребърен медалист от Игрите на добра воля в Москва, 1987 година – европейски шампион за мъже – Велико Търново, 1988 година – бронзов медалист от Европейската първенство в Манчестър, 1990 година – вицешампион от Световното първенство в Токио и Европейското в Познан.
-Мнозина с изненада посрещнаха завръщането Ви в „Берое“…
-За тези, които са по-настрани от нашия спорт, може би е изненада, но не за мен и моя треньор. Обстановката в ЦСКА винаги е била много напрегната, направо нетърпима, особено след частичен неуспех. Там винаги се гони максималното, независимо от моментното ти състояние, а това трудно се издържа. В „Берое“ с моя първи треньор аз се чувствам наистина в свои води. Освободен от излишното психическо натоварване, уверен съм, че ще продължа успешното си представяне на международния тепих.
-След толкова успехи наистина някои може да помислят, че търсите тих пристан, особено когато треньорът ти е и кум…
-Нищо подобно. И през тази година целите ни са максимално високи – участие и добро представяне в Европейското първенство в Германия и Световното във Варна.Така че едни по-ниски критерии най-малкото би било неуважение към човека, когото най-много уважавам, Начо Запрянов.
-С какво остава в съзнанието Ви 1990 година?
-Това са няколко неща. Двата сребърни медала от първенствата в Познан и Токио, и най-вече с раждането на сина ми.
-Успехите нерядко са съпътствани и от неприятни спомени…
-И още как. Все още не съм забравил финалната схватка с кубинеца Маргинес от Световното първенство в Токио, когато преди това два пъти бях побеждавал. Подцених го и това си е. Дори сега след толкова време понякога се събуждам вечер и цялата схватка се изнизва пред мен като на филмова лента. Ядосвам се на себе си, че когато бях на крачка от златото, то отново ми се изплъзна. Затова още отсега мисля за Варна.
-За да стигнете дотам, трябва да се преборите най-напред със съперниците си у нас…
-Наистина няма да ми е лесно срещу бургазлията Асен Четов, слависта Филко Деянов и варненеца Невен Алексиев. Но сили имам и дано да съм здрав, за да докажа, че присъствието ми на върха в нашата категория до 48 килограма е напълно заслужено.
-В това едва ли някой се съмнява, след като види успехите Ви само от международни прояви, но заедно с кубинеца Мартинес Ви очаква дузина силни борци…
-Без да подценявам борците от Европа, за мен по-силни си остават представителите на азиатската школа, както и борците от СССР.
-Какво бихте пожелали на читателите на „Вариант 1“?
-Преди всичко здраве, радост, щастие и … по-малко опашки по магазините.
Йордан ДИМИТРОВ