Популизъм и демокрация

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 16, 1991 г.
ПОПУЛИЗЪМ И ДЕМОКРАЦИЯ
Накратко казано, демокрацията е власт на народа, осъществявана чрез представителни учреждения и държавен правов порядък. Оттук и максимата: колкото авторитетът на държавните учреждения е по-голям, а правният порядък е строго съблюдаван от гражданите, толкова изискванията и закономерностите на демокрацията са по-дейни и ефективни. За изграждане на такава модерна и съвременна демократична държава ръководната роля принадлежи на политическите партии и движения в страната. Нали те са „китовете“… на чийто гръб се крепи и съществува гражданското общество… Не общонародният характер, т.е. „държавата е наша“, прави демокрацията, а политическата организираност на народните маси, политичесакта зрелост и съвременната култура на политическите партии и движения. Не тези, които крещят по митингите „Времето е наше“ или „Сполука за България“, а търпимостта, толерантността, плурализмът и моралните качества на гражданите – ето съдържанието на демокрацията. И въпреки това в политическите среди и сред населението продължават да господствуват емоциите и спонтанното настроение, „народностният дух“ – бащата на популизма. В последно време понятието „популизъм“ все по-често и нашироко се използва от политиците и средствата за масова информация. С него те искат да покажат отрицателния характер на онези явления и действия на някои слоеве от населението, изградени на настроения и моментни емоции, например – „спонтанният“ протест срещу увеличаване цените на хранителните продукти. Впрочем, какво означава популизмът и каква е неговата вреда? Според една дискусия на английски институт по политически и икономически науки през 1978 г. едни от учените определят популизма като добродетелно движение, характерно за простите хора и техните колективни традиции. Други изтъкват двата основни принципа на популизма: приоритетът на „народната воля“ над всякакви политически стандарти, а второ – стремежът на политическите лидери да контактуват директно, без посредничеството на политическите партии с масите, за да изглеждат „народни хора“. Както виждаме, и в двата случая липсва логиката на здравия разум, принципността и гражданската ангажираност в постъпките. Подобно популистко поведение на някои слоеве от населението е характерно за периода на социални сътресения или глобални икономически промени в обществото. При подобни ситуации за популиста е лошо всичко, което не отговаря на неговото мислене, а добро е това, което съвпада с интересите му. Тук място за добродетели и ценности няма. Господствува крайната цел без оглед на средствата. Ето кое характеризира популизма като консервативно, а в някои случаи и като реакционно движение на „масите“. Именно с тези си качества на емоционалност, спонтанно настроение и екзалтични действия популизмът е несъвместим със закономерностите на демокрацията и изискванията на която и да е демократична държава. Сега нашата страна се намира в дълбока обществена криза. социалните сътресения и сблъсъци са ежедневни. Общественият порядък е отчайващ. Наред с това приближава предизборната борба за народни представители и за органи на местното самоуправление – ситуация чудесна за разцъфтяване на популизма. Възниква законният въпрос: ще се съобразят ли с това политическите сили у нас или по стария отъпкан път – гонене на целта без оглед на средствата. Ще се заемат ли най-после политическите партии и движения с конкретна работа за политическото възпитание на хората, ще помогнат ли на обикновения гражданин да различава шарлатанина от истинския политик. Настана време не само да се учим от „опита“ на народните маси, но и да ги учим на ред и демокрация, да им помагаме да не се поддават на манипулации, а сами да се ориентират коя платформа на коя партия най-добре „пасва“ на личните им интереси. Това сега иска времето.
Атанас ТИШЕВ

Б.Р. Готови сме да дадем и други мнения за повдигнатия от автора въпрос.